Грешката на президента

— Съгласен съм с вашите мерки — кимна Григорий Иванович. — И аз самият вчера мислих кого от най-близките помощници трябва да уведомя. — Той посочи към купчината папки с лични дела.

— Не трябва да уведомявате никого — поклати глава Рибников.

— Как така, ами моите референти, помощниците? — попита „президентът“. — Разберете, каквото и да се бе случило вчера, моята работа не бива да спира. Имам преговори, времето е разпределено за няколко дни напред. Трудно ми е да помня всичко. Затова не мога да се откажа от помощта на референтите.

Ако Григорий Иванович имаше възможност да спре и да се види отстрани, сам щеше да се порази от увереността, с която играеше ролята на президента. Но той беше не само роден артист, но и патриот на своята страна. Това и му даваше сили.

— Разбира се, Андрей Степанович, разбира се — побърза да го увери Рибников, — вашите референти няма да се дянат никъде. Но при вас през цялото време ще бъда аз.

— Не възразявам — кимна „президентът“. — Днес имам телефонен разговор с украинския президент, разбира се, за него ще ми трябва Панов, но щом се е разболял… — Григорий Иванович сви рамене и се замисли: — Тогава дали да не поканим тук референта за Латинска Америка, трябва да уточним някои неща — вечерта имам среща с посланика на Венецуела. Това е държава производителка на нефт, така че има за какво да поговорим.

Григорий Иванович замълча, като се опитваше да определи какво впечатление прави на охранителя. Той само кимна разбиращо:

— Говоря за Игор Хлебопеков — продължи Григорий Иванович, като се радваше, че снощи назубри наизуст имената на своите помощници. — Надявам се, че той е здрав.

— Ще разбера — кимна Рибников. — Мисля, че е здрав.

— Точно така, разберете — каза „президентът“. — И щом сте взели инициативата в свои ръце, разпоредете се да приберат тези папки. Засега не ми трябват повече.

Нещо нерешително премина за миг в очите на Рибников, за миг на чичото му се стори, че той е учуден, но в следващия миг кимна и каза:

— Сега ще наредя.

Той излезе и плътно затвори вратата след себе си.

За миг, само за съвсем кратък миг по лицето на „президента“ пробяга дяволита, почти момчешка усмивчица: „Ама как ги въртим, Гришка.“ Но веднага изчезна, отстъпвайки място на най-сериозна съсредоточеност, подобаваща само на държавен глава.

След няколко минути Рибников се върна и докладва, че Игор Хлебников ще дойде след половин час.

— Отлично — каза „президентът“, — тъкмо ще имаме време да закусим.