Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
Грязнов-старши забеляза по лицето на референта безпокойство и дори страх.
— Не се бой — усмихна се той, както обикновено се държаха проверяващите в неговото поделение. Вежливо, но с хумор, малко панибратски, но едновременно давайки да се разбере — аз съм началството и вие пред мен сте пешки. — Мъкни тук личните дела.
— Ей сега — отвърна референтът и се скри зад вратата.
Григорий Иванович се отпусна на креслото, много доволен от малката си хитрина.
„Виж ти — мислеше той, — че аз мога и президент да бъда. Добре хранят, поят, условията си ги бива. Нищо — ще се справим.“
Когато референтът донесе купчината папки, Григорий Иванович му кимна:
— Върви да си почиваш. А аз ще поседя още малко, ще поработя.
Когато референтът излезе, той разположи пред себе си папките с личните досиета. Тук трябваше да бъде всичко — имената, възрастта, биографиите и най-главното — снимките. Григорий Иванович преглеждаше досиетата бавно и замислено, отчасти за да запомни всичко както трябва, защото да си води записки в този случай не намираше за правилно. Той имаше и смътното подозрение, че могат да го наблюдават, така че не биваше да прави нещо, което би изглеждало странно. Трябваше да помни постоянно, че сега е президент на Русия, който иска да подбере някого от най-близките си сътрудници за някаква важна работа.
В третата поред папка откри и нисичкия референт, с когото вечеря. От снимката 5 на 6 сантиметра го гледаше сериозен човек в костюм, бяла риза и вратовръзка. „Павел Сергеевич Панов — прочете чичото. — Значи ако се появи утре, трябва да се обърна към него по име — реши той и веднага в главата му мина друга, по-разумна мисъл: — А няма ли да му се стори странно, че предната вечер все му говорех на «ти», сякаш съм забравил как го наричат, а щом прегледах личните дела и веднага си спомних. Не, по-добре и утре да наричам всички без имена, а после да ги вмъквам ей така, между другото.“ Панов се оказа на тридесет и четири години, московчанин, завършил Института за международни отношения, референт за страните от близката чужбина. „Тоест бившите наши републики“ — съобрази Грязнов-старши.
По-нататък вървяха папките на референтите за страните от Европа и Америка, по въоръжението, по икономиката, селското стопанство, секретари, помощници. Григорий Иванович се стараеше да запомни като начало поне имената и длъжностите и, разбира се, да свърже всичко това с лицата на снимките. Между впрочем всички, както референти, така и секретари, имаха някак мрачен, суров вид. В папките нямаше никой от спецохраната. Но това беше разбираемо. Григорий Иванович не беше споменал за охраната.
Накрая той почувства, че очите му съвсем се затварят и вниманието му се притъпи. „Добре — реши Григорий Иванович, — тъй или иначе нищо повече не мога да запомня. Но това, което научих, е по-добре от нищо.“
Той подреди старателно папките в ъгъла на бюрото и тръгна към „хотелската“ — стаята за отдих на президента. На оправеното за спане легло лежеше изгладена пижама. „Кога са успели да я сложат? — учуди се «президентът», но после разбра, че вероятно е станало по време на вечерята. — Доста пъргави са тук“ — кимна той удовлетворено с глава. Радваше го, че пижамата е изпрана и изгладена — не му се искаше да навлича носено бельо, ако ще и да е на руския президент.
Майорът от запаса Грязнов имаше навик да почете малко преди заспиване. При това се стараеше да не взема в леглото нищо увлекателно — не дай боже да се зачетеш в някой детектив — ще откараш до сутринта, докато не разбереш как все пак свършва цялата история. Той се опитваше да си подбира нещо по-спокойно, такава книга, която може да остави на която и да е страница. През последния месец тази роля изпълняваха „Животописите“ на Плутарх. От една страна, беше приятно, че четеш такава мъдра книга, постепенно опознавайки живота на великите, а от друга — тя съвсем не пречеше, а дори доста помагаше за по-бързо заспиване.
„Какво ли чете Той?“ — помисли Григорий Иванович, докато отиваше към библиотечните рафтове.
Тук имаше книги по история, икономика, география. Но на най-долната полица беше подредено по-леко четиво — пътешествия, приключения, кримки. Григорий Иванович измъкна наслуки „Панаир в Соколники“13, но после я остави обратно. Днес трябваше да се наспи както трябва, а не да чете до съмване.
Той си легна и угаси светлината. Но сънят не идваше. Григорий Иванович дълго лежа, вглеждайки се в тъмнината, и отново и отново се поразяваше от превратностите на съдбата. Не стига, че той случайно, по някакъв каприз, стана двойник на руския президент, но сега зае временно и неговото място. „Вероятно ще се наложи да изкарам тук поне три дни“ — мислеше той. Изпитваше някакво безпокойство, впрочем не много силно. Тази вечер всичко мина сякаш нормално, дай боже така да върви и нататък.
13
Първият роман на Ф. Незнански. — Б.пр.