Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
Глава дванадесета
Чичото си е чичо
— Не, дявол знае какво е това! — Романова не беше в настроение. Не че й беше за пръв път, но сега това състояние й ставаше постоянно.
С всяка година ставаше все по-трудно да се работи. „Застойните“ години вече се възприемаха почти като идилия. Да, имаха си своите трудности, и немалко, но такова беззаконие като сега Романова тогава не можеше и да си представи.
Неудържимият ръст на престъпността се асоциираше с Америка. Чикаго по времето на сухия режим. А и в сравнение с това, което ставаше сега в Москва, Чикаго си беше детска градина! Правели „разстрел в гаража“! Че у нас такива разстрели има всеки месец. И никакви следи!
А сега какво доживяха? Държавният глава е изчезнал безследно, възможно е да е отвлечен и никой не реагира! Всичко си върви, сякаш нищо не е станало. Знаменитата Московска криминална милиция, прокуратурата нищо не могат да изяснят. Докъде я докарахме?!
Александра Ивановна извади цигара, запуши и почти веднага я смачка с все сила в пепелника. Дори „Ява“ вече не са същите, направо боклук някакъв!
На вратата се промуши някой, но Романова само кресна:
— Не приемам!
Звънна прекият телефон. Първият импулс на Александра Ивановна беше да вдигне слушалката и веднага да я затвори — нямаше желание да разговаря с никого. Но като съобрази, че работният ден беше свършил формално преди два часа, разбра, че едва ли ще й звъни някой с някаква глупост.
— МУР — сухо произнесе тя.
— Шура — чу се от слушалката гласът на Слава Грязнов. — Току-що гледах по телевизията. Това е чичо Гриша! Какво става при вас, къде е президентът?
— Там, където трябва — отговори Романова. — А ти, Славка, да не си мръднал, за какво говориш? Чичото си е чичо и въобще този разговор не е за телефона!
Григорий Иванович отвори очи и не можа да осъзнае веднага къде е. След секунда си спомни всичко, но действителността се оказа по-странна от всякакъв сън. И ако Грязнов-старши още известно време се съмняваше дали не му се е присънило всичко това, то достатъчно беше да се огледа, за да разбере, че е наистина. Той се събуди като президент на Русия. Разбира се, не завинаги, но в известен смисъл съвсем истински.
Часовникът на стената удари седем. Това значеше, че е спал по-малко от шест часа, което беше нормално за него. Военните са свикнали с малко сън. Григорий Иванович и представа си нямаше кога става руският президент, но за всеки случай реши да не предприема нищо.
Той застана в центъра на стаята и направи няколко традиционни упражнения от утринната гимнастика — две прикляквания, няколко наклона и махове с ръцете. После влезе в кабината с душа. Душът беше хубав, това Григорий Иванович не можеше да не признае — напорът на водата беше мощен, струите биеха по тялото му и го масажираха. „Гледай ти — помисли той, — като вземеш такъв душ сутринта, и сякаш наново се раждаш.“
Като се върна в „хотелската“ стая, той искаше да облече предишния си костюм, но навреме си спомни, че не е лошо да си смени чорапите. Григорий Иванович си знаеше една своя особеност. Зина винаги му казваше: „Гриша, не си разхвърляй чорапите, не може да влезе човек в стаята.“
„Дали да наредя за чорапите? — помисли Грязнов-старши. — Но как?“
И тук погледът му бе привлечен от вратата на вградения гардероб. Той я отвори и с удоволствие видя, че наистина е гардероб. Отдясно на закачалки висяха ризите и два хубави, добре изгладени костюма — съвсем еднакви, светлосиви. Отляво на рафтчета беше подредено чисто бельо, чорапи, носни кърпички и всякакви такива неща.
Чорапите бяха тъмни. Чичото извади един чифт. Явно съвсем нов, макар и без етикетче. „Интересно — помисли Григорий Иванович, — той всеки път нови чорапи ли обува? А ризите?“ Обаче, след като ги разгледа по-отблизо, той стигна до извода, че ризите вече са били прани, но прекрасно колосани и изгладени.
Григорий Иванович си избра риза, бельо и чорапи и се облече. Прохладният душ, чистото бельо, хубавият костюм му вдъхнаха бодрост и увереност.