Опасно за живота

— Лейтенант Терешченко — козирува изпод качулката си катаджията. — Проверка на документите.

Седящият зад волана мъж уморено разтри очи, извади от портфейла си шофьорската книжка и я подаде.

— Кого ловите? — поинтересува се той. — Вече трети път ме спират.

— Моля, отворете багажника — не желаеше да завързва разговор лейтенантът.

— О, Господи — само с устни промърмори шофьорът и неохотно излезе навън под дъжда.

Катаджията освети с фенерче празния багажник и внимателно огледа резервната гума.

— Там са наркотиците. Шегувам се.

— За такива шеги може да си докараш три дни в ареста. Като начало.

— Добре, шефе, не се сърди. Уморен съм, дълъг път минах.

Той протегна ръка за книжката си. Между пръстите му затрептя на вятъра синкава хартийка с образа на президента Линкълн.

— Свободен ли съм? — полувъпросително попита шофьорът.

Лейтенантът пъргаво, но с достойнство прибра банкнотата. Леко извитите му в презрителна полуусмивка устни показваха, че не би се обидил и от по-крупна сума.

— Свободен сте — върна той най-после книжката на шофьора.

„Това е, всеки полуидиот те изнудва“ — промърмори си шофьорът и запали двигателя.

Той извади мобилния си телефон.

— Сергей Николаевич, вече влизам в града. Вашите указания?

— Митя? — позна го шефът. — Ела при нашата сауна — с размекнат глас заповяда той.

„Ясно, разпуска — мислеше шофьорът, като караше по улиците на града. — Разбира се, пратил е своята я на Сейшелите, я на Бахамите или дявол знае къде. Защо да не разпусне…“

В сауната, както и се полагаше, беше горещо. Митя едва си поемаше дъх, седнал в стаята за отдих. Най-после шефът излезе от парилнята. Голото му тяло, покрито с рижи косми, беше прикрито само от една кърпа, увита край бедрата. След него изпърха дългоногата секретарка на Сергей Николаевич. Тя беше съвсем целомъдрено увита с чаршаф, който все пак откриваше безупречните й рамене.

Висницки тежко се пльосна на пейката, наля бира в две високи чаши и жадно надигна едната. Секретарката деликатно отпиваше от своята чаша. Очите на Митя жадно заблестяха.

— Е, потърпи, като се прибереш вкъщи, ще разпуснеш — утеши го домакинът. — Хайде, разправяй!

— Всичко е наред, Сергей Николаевич — като се стараеше да не гледа бирата и голите женски рамене, започна Митя. — Дотам стигнахме без произшествия. Натоварихме и до мястото карахме, без да спираме. Късмет! — подсмихна се той. — Затова пък на връщане, когато карах празен, пет пъти ме проверяваха.

— Накратко — прекъсна го Висницки.

— Бързо намерихме лодкаря. Риболовен надзор. Сам се натресе. Стоката е получена, има потвърждение. Опаковката е нормална — кашони от телевизори. Той, естествено, не усети нищо, тоя лодкар. Което всъщност няма значение вече.