Дясната ръка на Бога

Отново се разнесе безгрижният му смях.

Когато членовете на Компанията изскочиха през открехнатата порта и прегърнаха приятелите си от леса Уитвества, а после се присъединиха към техните песни и танци — за изненада и веселие на местните, които гледаха от стените — изглеждаше, че везните са се наклонили в тяхна полза и сразяването на Рушителя е само въпрос на време.

Празненствата едва бяха започнали, когато разтревоженият началник на стражата привика Лийт при себе си.

— Не исках да тревожа останалите — каза тихо капитанът. — Но нещо неприятно се случи в Пиниона.

След кратък размисъл Лийт взе със себе си Кърр и хауфута, който не се зарадва особено, защото бе забелязал раздаваното говеждо, и се върна в града. Пинионът се намираше на половин час път пеша, но за Носителя на Джугом Арк взеха кон, защото той все още се чувстваше отслабнал.

Докато наближаваха ниската, длъгнеста сграда, Лийт видя групички стражи, които нервно гледаха към него и Стрелата, сякаш изчакваха да видят каква ще бъде реакцията на новите предводители.

— Изглежда някой се е възползвал от церемонията по встъпването ви, за да нападне Пиниона — каза началникът на стражата. — Един от каналите е бил насочен към тъмницата.

Капитанът поспря край капака.

— По-добре се възползвайте — рече той, посочвайки към застанал наблизо войник, който държеше кърпи. Началникът на стражата взе една и я омота около долната част на лицето си. Тримата северняци последваха примера му и когато бяха готови, войникът повдигна капака.

Вонята беше невероятна. Лийт веднага почувства как очите му се насълзяват. Отвратен от гледката на отходните води, юношата стисна очи.

— Помня, че оковахме изменилите Аркоси долу — рече Аркосът на Плоня, който също се появи. — Предполагам последните им мигове са били особено неприятни. — Той се стараеше да потиска усмивката си.

— Колко затворници имаше в подземието? — попита Лийт, все така отвратен.

— Не сме сигурни — отговори началникът на стражата. — Аз се поинтересувах от същото и изпратих да проверят документите в Съвещателната зала. Пише, че подземието побира до двеста души.

— Това е убийство! — промърмори Лийт. — Колкото и да са заслужавали смърт тримата предатели, долу е имало и много други, които не са.

И той се обърна към Аркоса на Плоня. Двамата се гледаха в очите.

— Милорд, тази постъпка нашепва за Аркоса на Немохайм — каза капитанът в ухото на Лийт. — Несъмнено би поискал да отмъсти на Аркосите, които са посрещнали прогонването му с радост. На всички тях. — Той се обърна към Аркоса на Плоня, който сега изглеждаше разтревожен. — Трябва да е подготвил някакъв план. Но преди да го изпълни, ще иска да си отмъсти за всички обиди, които е понесъл. Сънят ми нямаше да е лек, ако бях представлявал част от Съвета по времето на Деорк.