![Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/0/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-vtora-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-566-5
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]». Краткое содержание книги:
9. Третата къща
Саймън беше обезумял. Сами се бяха напъхали в капана, послушно и глупашки като поведени на заколение агънца.
— Можеш ли да помръднеш ръцете си? — прошепна той на Мириамел.
Собствените му китки бяха стегнати изключително здраво: двамата Огнени танцьори, които ги бяха завързали, явно имаха опит с възли.
Тя поклати глава. Виждаше я съвсем смътно във все по-гъстия мрак.
Бяха коленичили един до друг по средата на горската поляна. Ръцете им бяха завързани на гърбовете, както и глезените им. Като виждаше Мириамел така овързана и безпомощна, представата за подготвени за клане добичета отново връхлетя Саймън заедно с мрачната ярост.
„Аз съм рицар! Нищо ли не означава това? Как допуснах да ни хванат?“
Би трябвало да се досети. Но вместо това се възгордя като идиот от комплиментите на Роелстан. „Видя как владее меча този рицар — бърбореше предателят. — Той няма защо да се плаши от Огнените танцьори“.
„А аз му повярвах. Явно не ставам за рицар. Аз съм позор за Джосуа, Моргенес, Бинабик и всеки, който се е опитал да ме научи на нещо“.
Саймън предприе поредния напразен опит с примката, но въжетата го стягаха в неумолим възел.
— Нали знаеш нещо за тези Огнени танцьори? — пошепна той на Мириамел. — Как ще постъпят с нас? Какво означава това, че ще ни предадат на Краля на бурите? Ще ни изгорят ли?
Усети, че Мириамел потръпна.
— Не знам. — Гласът й беше безизразен, безжизнен. — Вероятно.
За миг ужасът и гневът на Саймън отстъпиха пред внезапно завладялото го съжаление.
— Не можах да те опазя — каза тихо той. — Голям защитник съм, няма що.
— Ти не си виновен. Измамиха ни.
— Искам да пипна за гърлото този Роелстан. Жена му се опитваше да ни намекне, че нещо не е наред, но в глупостта си изобщо не й обърнах внимание. Но той… той…!
— Той също беше уплашен. — В гласа на Мириамел се усещаше някакво високомерно безразличие, сякаш това, за което говореха, беше нещо несъществено. — Не знам дали лично аз бих рискувала живота си, за да спася някакви непознати. Защо да презирам тези двамата заради неспособността им да го направят?
— В името на окървавеното Дърво!
Саймън нямаше сили да изпитва съчувствие към измамните Роелстан и Гулейн. Трябваше да спаси по някакъв начин Мириамел, да разкъса тези въжета и да се освободи. Но нямаше ни най-малка представа какво да предприеме.
Дейностите в лагера на Огнените танцьори продължаваха. Няколко души в бели дрехи поддържаха огъня и приготвяха храна, други хранеха козите и кокошките, а останалите седяха и разговаряха. С тях имаше дори няколко деца. Като се изключеха двамата завързани пленници и вездесъщото мержелеене на белите мантии, пасторалната гледка не се различаваше по нищо от обичайна вечер в някоя ферма.
Мейфуору, водачът на Огнените танцьори, беше влязъл с трима от помощниците си в просторната постройка. На Саймън дори не му се искаше да се замисля какво биха могли да обсъждат.
Вечерта напредваше. Огнените танцьори вечеряха скромно, без да предложат нищо на своите пленници. Огънят танцуваше и потрепваше от подухването на вятъра.
— Изправете ги. — Мейфуору стрелна с очички Саймън и Мириамел, след което огледа синкавочерното небе. — Времето наближава.
Двама от помощниците му изправиха пленниците. Краката на Саймън бяха изтръпнали, а и както бяха вързани, му беше трудно да запази равновесие. Олюля се и щеше да се свлече на земята, ако Огненият танцьор зад него не го бе сграбчил. До него Мириамел също се олюля. Нейният надзирател уви небрежно ръка около нея, сякаш стисна дърво.
— Не я докосвай! — изръмжа Саймън.
Мириамел го изгледа изтощено.
— Това няма да помогне, Саймън. Да става, каквото ще.
Огненият танцьор се ухили и заопипва гърдите й, но яростното изсъскване на Мейфуору моментално го отрезви, той се вдърви и Мириамел се отпусна върху ръката му с безизразно лице.
— Идиот — изруга Мейфуору. — Това не са ти детски играчки. Те са за Него — за Господаря.
Надзирателят на Мириамел преглътна и кимна.
— Време е да тръгваме.
Мейфуору се обърна и закрачи към гората.
Огненият танцьор зад Саймън го сръга грубо. Саймън се катурна като отсечено дърво. Въздухът изсвистя от гърдите му и нощта се обсипа с безброй искри.
— Краката им са завързани — измърмори Огненият танцьор.
Мейфуору се извърна.