Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

След като двамата с Изорн успяха да помогнат на намиращите се най-близо до тях да се опомнят и им обясниха набързо ситуацията, ги отпратиха да помогнат на останалите. Един от мъжете не се надигна. Беше загубил двете си очи, а снегът под него беше подгизнал от кръв. Еолаир метна наметалото върху обезобразеното му лице и се наведе да загребе още сняг.

Ситите, изглежда, не бяха пострадали толкова сериозно от отровния прах като Еолаир и воините му. Някои от безсмъртните, които се намираха най-близо до стената, бяха зашеметени и се придвижваха едва-едва, но никой от тях не показваше симптомите на невъздържана лудост, които демонстрираха хернистирците. Така или иначе, по склона се наблюдаваха ужасяващи гледки.

Ликимея и още няколко сити бяха обкръжени от група норнски пехотинци и въпреки че майката на Джирики и другарите й бяха на коне и имаха възможност да нанасят смъртоносни удари отгоре, гората от бели ръце, която се размахваше и олюляваше като някакво ужасяващо растение, ги смъкваше един по един.

Ийзаши Сивото копие се възправи срещу един виещ гигант, който стискаше по един труп на сит в ръцете си, и с невъзмутимо като на ястреб лице препусна напред.

Джирики и двама други бяха съборили друг от гигантите на колене и мушкаха все още живото чудовище, сякаш колеха вол. От него бликаха огромни фонтани кръв.

Отпуснатото тяло на Зинджаду — светлосинята й коса беше сплъстена от кръвта — стърчеше върху копията на група норни, които препускаха победоносно обратно към стените на Наглимунд. Чекай'со и тъмният Куройи ги настигнаха, преди да са успели да отнесат плячката си, и всеки от двамата уби по трима от бледокожите си родственици, но и двамата получиха множество рани. След като бяха посекли норните, Чекай'со Кехлибарените кичури метна трупа на Зинджаду върху седлото си. Шуртящата от него кръв се смеси с нейната, докато двамата с Куройи я отнасяха обратно към лагера на ситите.