Безбожникът [bg]

Те млъкнаха, докато прислужниците поднасяха храната — платика в сос от сирене върху дървени подноси, подправено с чесън сирене и късове печен заек върху свежи листа, поръсени с черен пипер и зехтин. Докато се хранеха, водеха общ разговор. Касандра се оживи и насред храненето ги напусна, както каза, „за да се приведе в по-приличен вид“. Стомахът на Теламон се успокои, той почувства, че умората го напуска. Долавяше ясно напрежението между Агис и Мелеагър, умело подклаждано от Дион. Беше прикрито, но се проявяваше в остри реплики, забележки и спомени за миналото, които само те двамата разбираха.

— Арела — Теламон отмести остатъците от храната си и взе чашата с вино. — Беше ли влиятелна млада жена?

— Беше умела в любовната игра — заяви Дион. — И обвита в загадъчност, която само увеличаваше очарованието й.

— Доверяваше ли се на някого?

— Може би на прислужницата си.

— Имаше един човек — спомни си Дион. — Жената, която я обучаваше — бивша куртизанка. Нарича се Базилея, Царицата на Моав. Тя все още има къща близо до квартала на Благоуханията. Доколкото знам, Арела често я посещаваше.

— Искам да говоря с нея — заяви Теламон.

— Тя не се среща с непознати.

— Няма да се срещне с непознат — възрази лекарят, — а с личния съветник на царя. Нали отиваме в храма на Херакъл? — той посочи към прислужниците в кухнята. — Платете на някой от тях да съобщи на Царицата на Моав, че представителят на македонския цар иска да се срещне с нея в храма на Херакъл. Ако не дойде, ще накарам да я арестуват.

Агис се накани да възрази.

— Ти си назначен за главен архонт — спря го Теламон. — Бяха извършени убийства. Самият цар беше заплашен. Арела е свързана с всичко това.

— Да, така е — съгласи се Агис. — Или поне беше. Но сега тя лежи като мъртва риба край басейна си.

— Точно така — отвърна Теламон.

Агис погледна Мелеагър, сякаш се канеше да му нареди нещо. Мелеагър отвърна студено на погледа му и продължи да събира трохите от чинията си. Агис въздъхна и се изправи. Поговори със собственика, двама прислужници обуха сандалите си и тръгнаха. После Агис отново се върна през тревата.

— Царицата на Моав — каза той и седна — едва ли ще бъде в състояние да разкрие загадката на Кентавъра или убийствата в храма.

— Когато бях малък — отвърна Теламон, — Аристотел ме накара да направя нещо невъзможно на пръв поглед. Трябваше да хвана двата края на парче връв и без да ги пускам, да завържа възел в средата й.

— И успя ли?

Теламон кимна.

— Как? — попита Мелеагър.

— Трябва сам да разбереш — подразни го лекарят. — Но аз успях! Същото е и с тази загадка. Има начин да бъде разрешена. Всеки убиец прави грешка. Сигурен съм, че и Кентавърът я е направил. А сега искам да ви задам няколко въпроса и предпочитам да го направя тук, отколкото пред свидетели. Някой от вас приближавал ли се е до храма, докато Демад и останалите бяха в него?