Вечната маска на смъртта [bg]

Той набързо ги изведе през магазина към улицата.

Когато бяха вече вън, Клавдия се огледа. Един амбулантен търговец привидно купуваше парче свинско с подправки. Тя беше сигурна, че се бяха разминали с него на улицата, когато идваха насам. Клавдия пъхна ръката си в ръката на Муран, а после бързо погледна назад. Да, търговецът ги наблюдаваше и тя се запита кой ли е.

— Много си мълчалив, Муране! — подразни го тя.

Той спря и се огледа.

— Мислиш ли, че ни следят?

— Знам, че ни следят! — Клавдия стисна ръката му. — Тайната се изяснява, истината започва да изплува, но — първо Макрин!

Къщата на трибуна беше построена на собствена земя на ъгъла на улицата на майсторите на коси. Беше удобно двуетажно жилище, скрито зад порта, която отвеждаше към малък вътрешен двор. През него се отиваше към двукрилата входна врата. Муран почука на полираното черно дърво; чу се звук от сандали, които шляпаха по настилката, после дрънкане, когато някой отключи и изтегли резетата. Облечен в дълга до коленете бяла туника, трибунът Макрин отвори вратата и ги поздрави с усмивка.

— Клавдия! — възкликна той. — Очаквах те!

— Разбира се, че си ме очаквал! Съдържателката на публичния дом трябва да те е предупредила… Помислих, че може да избягаш, но какъв смисъл би имало? Освен това, сигурна съм, че нямаш прислужници или роби, нито дори освобожденец като Крастин, който да те шпионира. Помниш ли Крастин?

Макрин не обърна внимание на нападателния й тон и махна с ръка:

— Влезте! — меко каза той. — Още не съм закусил, ще ми направите компания!

Той ги поведе през внушителния вход към един атриум, където прикована с верига към стойката си опитомена сврака им пожела „късмет и добро утро“. Макрин се спря да я нахрани с късче хляб.

— Сдобих се с нея по време на пътешествията си — обясни той, като ги водеше покрай малък перистил с покрита колонада и засадени на групички храсти и цветя. В центъра имаше малък басейн, в чиято прозрачна вода, украсена с лотосови листа, се щураше малка златна рибка. Клавдия забеляза и една зарешетена преградна врата точно преди Макрин да ги въведе в разточително обзаведен триклиниум с възглавници и малки масички.

Макрин им предложи да хапнат и пийнат нещо, но Клавдия и Муран отклониха поканата, затова той ги въведе в малка библиотека — квадратно помещение със столове и кресла с широки облегалки, писалище, сандъци, кошници от тръстика и отворен шкаф с рафтове с прегради за писма. Стените бяха варосани и украсени с рисувани пана, представящи как Аристотел учи младия Александър. На плочи бяха поставени бюстове на философи. Макрин ги отведе при столовете и седна с лице към тях на походен стол с кожена облегалка.