Не се сбогувам [bg]
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Серия: Приключенията на Ераст Фандорин #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543652112
- Переводчик: Денис Коробко
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Не се сбогувам [bg]». Краткое содержание книги:
Мона се обърна с гръб. Разбира се, много е приятно да се чувстваш под нечия закрила, но по-добре е да не свикваш. Човек е истински свободен, когато не зависи от никого.
„Върви си в твоето Гуляйполе, прав ти път."
Надолу по реката
Тя реши, че няма да свиква с отец Сергий, за да не вземе да се привърже към него. Беше му благодарна за спасението, разбира се, и изобщо той е достоен човек и по своему привлекателен (не в онзи смисъл, а като личност), но съвместното им пътуване ще бъде кратко и ще е по-добре раздялата да не натъжи никого. Поговориха си, стига толкова. Работата се облекчаваше от това, че отец Сергии не припираше да си говори със спътницата. Седеше на кърмата, управляваше - важен, сякаш управляваше голям кораб.
Надолу по речицата, надолу по широката сивкав паток плава[73] , мислеше за него Мона, все пак някак уязвена от пълното отсъствие на интерес към една сравнително млада и общо взето, доста красива жена.
„Странникът" бе свалил тъпанарската си скуфия, расото също. По риза и панталон той почти бе заприличал на нормален мъж. „Почти" - защото побелелите му коси и брадата все пак го превръщаха в дядо Мазай[74].
Така и плаваха - бавно покрай поля, ливади, горички и бързо край селата - тогава пускаха мотора. Кой знае на какъв акъл са местните и къде каква е властта? По-добре бе да не рискуват. Впрочем нищо заплашително не се случваше.
На кейовете перяха жени, момчета къпеха коне. Селяните не обръщаха кой знае какво внимание на бръмчащия баркас. За това, че има война, им напомни само един конен отряд, така и не стана ясно чий беше, но отец Сергий го забеляза отдалеч и спря край стръмния бряг. Там го изчакаха да си замине.
Пътешествениците само веднъж размениха няколко думи, когато Мона измъкна от мешката си храната, която заработи в Масляная Пристан. Вежливо му предложи, а той вежливо отказа.
Мона се наобядва и задряма. Събуди се също толкова леко, колкото и заспа. Отвори очи и установи, че спътникът й я гледа.
Той спокойно, без смущение, каза:
- Извинете. Толкова хубаво се усмихвахте насън. Отдавна не съм виждал млади, красиви жени. В манастира нямаше, разбира се, но и след това също. Сякаш всички са отлетели от Русия някъде другаде. Както е казал един древен автор: „В безобразни времена женската к-красота поразява по-силно".
Светият отшелник май сипе комплименти, помисли си Мона с весело учудване. Но той веднага развали всичко, като замислено допълни:
- Много вярно наблюдение. Може и да се уточни: „дори умерената красота".
- „...на не много млада жена"? - подхвана тя. Сега вече той се смути.
- Извинете, съвсем нямах предвид вас, беше отвлечено разсъждение... А що се отнася до възрастта, ще си позволя да отбележа, че най-интересни са лицата на жените на средна възраст. Все още се забелязва довчерашното момиче и вече се в-вижда утрешната баба... О, Господи - окончателно се покруси отец Сергий. - Какви ги приказвам? Съвсем съм подивял! За Бога, не говоря за вас. Честна дума!
Тя не се сдържа и прихна - толкова беше смешен. И след това отношенията им се нагласиха някак от само себе си. От време на време се завързваше беседа, а понякога настъпваше дълго мълчание, но вече не напрегнато, а естествено.
На няколко пъти отец Сергий сядаше на веслата и гребеше учудващо мощно и дълго, без да се умори. След това реката излезе в равнината, разля се нашироко, потече направо и той опъна платното.
Мона се чувстваше пречудесно. Спътникът й харесваше. Най-вече с това, че с него й беше спокойно. По женски спокойно. Може би отначало тя изпитваше някаква неловкост заради прекалено романтичната ситуация: прекрасна мома и романтичен герой - от това биха могли да възникнат усложнения. Точно като но кино. Или като в онази история, която обичаше да разказва майка й.
Но след като опозна „благородния герой" по-отблизо, Мона се убеди, че той не й подхожда по всички показатели. Първо, беше умен. Второ, не беше весел. Е и, разбира се, беше ужасно стар.
Чудесно!
- За чудесно, чудесно е, ама е прекалено бързо - каза изведнъж отец Сергий, улови изумения й поглед и се усмихна. Усмивката му бе малко тромава, трудна. Сякаш поръждясала. Веднага се виждаше - човекът рядко се усмихва. - Извинете. Свикнах да си говоря сам на глас. Нали ви казвам: подивял съм. Имам предвид платното. Чудесно е, че вятърът е попътен, но заради него се движим по-бързо, отколкото трябва.
- Тоест?
- Салджията Стас (не мога да му пожелая царство небесно) ми разказа за пътя по реката. Предстои ни да пресечем територията на някаква си „Козолупинска република". Това е волна държава, която попълва б-бюджета си, грабейки онези, които преминават край нея, затова въпросният участък трябва да се премине през нощта, без светлини и много тихо. Но с тези темпове ще стигнем там по светло. Ще трябва да хвърлим котва и да изчакаме да мръкне.
73
из „ Вдолъ да по речке ", руска народна песен. - Б. р.
74
Герой от стихотворението на Николай Некрасов „Дядо Мазай и зайците ". - Б. пр.