Приливи на Мрака [bg] [ЛП]
- Автор: Розенберг Аарон
- Серия: World of Warcraft(bg) #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приливи на Мрака [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Тролбейн и хората му събраха труповете, които вече се бяха сковали от студа, на една купчина, която се издигна до върха на прохода. После остави десет от войните си да наблюдават импровизираната блокада и пое с останалата част от хората си обратно към скалите.
— Много добре — каза им Тролбейн, докато се насочваше на север. — Този проход го оправихме.
Следващият се намираше на по-малко от час път. Той също се оказа пълен с орки и беше атакуван по същия начин. Тролбейн виждаше, че орките са страховити воини, едри и силни, но нямаха никакъв опит в студените планини и не бяха свикнали някой да им изскача изневиделица. Хората се справиха с втория проход толкова лесно, колкото с първия, а след това и с третия. Четвъртият обаче се оказа малко по-труден, защото беше по-широк — през него можеха да минат четирима мъже наведнъж или трима орки, и Тролбейн и войниците му трябваше да скачат по четирима. Но не след дълго успяха да блокират и този проход, а след това го затрупаха с големи камъни, които го направиха напълно непроходим.
Петият проход беше чист, или поне от орки. Там Тролбейн откри войници, облечени в оранжевите цветове на Алтерак, които бяха разположени както над, така и вътре в самия проход.
— Стойте! — извика един от войниците, който ги забеляза и насочи копието си към тях. — Съобщете имената и причината да сте тук!
Още няколко войници изтичаха при него за подкрепление.
— Торас Тролбейн, крал на Стромгард — отвърна покорно Тролбейн.
Той погледна гневено към войниците, макар да знаеше, че просто следват заповеди.
— Къде е Перинолд?
— Кралят е в двореца си — отговори надменно войникът. — А вие нарушавате границите.
— Ами орките? — попита Тролбейн. — Те нарушават ли ги, или са ваши гости?
— Орките няма да преминат от тук — обади се друг войник. — Ще защитим прохода с живота си!
— Чудесно — каза Тролбейн. — Само че те няма да минат точно през този проход. Движат се по другите четири южно от тук.
Войниците се сепнаха.
— Беше ни заповядано да дойдем тук — каза единият от тях, който изглеждаше объркан. — Казаха ни, че орките ще минат от тук.
— Е, няма да го направят — сопна се Тролбейн. — За щастие хората ми в момента блокират другите проходи, но мнозина вече са преминали. Стигнали са до Лордерон.
Единият от войниците беше по-възрастен, явно беше ветеран, и лицето му пребледня. Точно на него Тролбейн зададе следващия си въпрос.
— Къде е Хат?
— Генерал Хат е при следващия проход с по-голямата част от войските ни — отвърна войникът. После се замисли за миг и продължи: — Мога да ви заведа до там.
Тролбейн знаеше пътя, но реши, че ще е по-лесно да се добере до Хат, ако има ескорт. Затова той кимна и даде знак на мъжете си да го последват след войника на Алтерак.
Отне им още един час да достигнат прохода. Този беше най-широкият от всички в Алтерак и през него лесно можеха да минат две каруци, без да се опрат в стените. Затова и бе напълно логично повечето войници да бъдат позиционирани тук. Но само ако орките се движеха на север, а не на юг. Тролбейн откри Хат, който говореше с няколко офицери и изчака войникът, който го беше довел до тук, да отдаде чест на генерала си.
— Генерал Хат, сър! — извика мъжът. — Имате посетители от Стромгард, сър!
Хат вдигна поглед и разпозна Тролбейн.
— Благодаря, сержант — каза той и се отправи към тях, връщайки поздрава на ветерана.
— Ваше Височество — каза мрачно той и кимна.
— Генерале.
Тролбейн винаги беше харесвал генерала. Той беше стабилен воин и добър тактик, както и добър човек. Никога не бе обичал да се бие с него и се надяваше този път да не се наложи.
— Орките се изливат през южните ви проходи — заяви той. — Засега сме ги блокирали.
Хат пребледня.
— Южните проходи? Сигурен ли сте?
Той махна с ръка, когато Тролбейн кимна.
— Разбира се, че сте. Но защо? Кралят лично ми каза, че ще минат от север, не от юг. Затова ни нареди да пазим тези проходи.