Приливи на Мрака [bg] [ЛП]
- Автор: Розенберг Аарон
- Серия: World of Warcraft(bg) #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приливи на Мрака [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Малката поляна беше отрупана с тела и не всички бяха на орки. Битката се оказа трудна, а клоните на дърветата бяха твърде нагъсто за грифоните на Уайлдхамър и всичко остана в ръцете на Лотар и хората му. Те победиха, но само защото малката група орки явно се бе отделила от останалите.
— Прекалено много — отвърна Лотар и се усмихна към воините си. — Но вече са по-малко, нали?
Те също се усмихнаха и Лотар се изпълни с чувство на гордост. Някои от тези мъже бяха от Лордерон, други — от Стромгард, един-двама — от Гилнеас и дори Алтерак, а някои бяха дошли с него от Стормуинд. Но през последните няколко седмици бяха загърбили различията си. Сега всички те бяха войници на Алианса и се биеха като братя, и Лотар се гордееше с тях. Ако останалата част от армията се спогаждаше толкова добре, колкото тази група, определено имаше надежда за всички, както по време на войната, така и в мирното време, което се надяваше да последва.
После той долови някакво движение отстрани.
— Пригответе се — предупреди ги той, смъкна визьора си и приклекна, с насочен към посоката на движението меч.
Но фигурата, която се появи от дърветата, не беше орк, а човек, и то един от неговите войници.
— Сър! — извика той, видимо задъхан.
Не изглеждаше ранен, а и мечът му все още висеше от едната му страна.
— Съобщение, сър!
Тогава Лотар забеляза, че мъжът държи парче пергамент в ръка и му го подава.
— Благодаря — каза той, вземайки бележката.
Един от войниците подаде на вестоносеца манерка с вода, която той прие с благодарност. Но Лотар беше зает да разчита думите, написани на малкото парче хартия и войниците около него се притесниха, забелязвайки как водачът им стисва зъби под шлема си.
— Какво има, сър? — попита накрая един от тях.
Лотар вдигна очи, смачка съобщението и го захвърли като неприятно насекомо.
— Проблем ли има?
Лотар кимна, все още осмисляйки информацията, която току-що бе получил.
— Ордата е стигнала до Лордерон — каза тихо той, предизвиквайки възклицания у някои от хората си. — Може дори в този момент да атакуват Столицата.
— Какво можем да направим? — попита загрижено един от мъжете, за когото Лотар помнеше, че е от Лордерон. — Трябва да тръгнем веднага!
Но Лотар поклати глава.
— Прекалено сме надалеч — отвърна натъжено той. — Никога няма да успеем да стигнем там навреме.
Той въздъхна.
— Не. Трябва да довършим работата си тук и да се уверим, че орките, които оставиха в Хиндерланда, са мъртви или прогонени. Не можем да позволим на Ордата да затвърди положението си тук и да се разпростира накъдето реши из целия континент.
Мъжете му кимнаха, макар че не изглеждаха доволни от идеята да се лутат из гората в търсене на заблудени орки, докато приятелите и семействата им се изправят срещу останалата част от Ордата сами. Лотар не можеше да ги вини.
— Туралиън и армията на Алианса вече са на път — успокои ги той и неколцина войници го изгледаха обнадеждени. — Той ще помогне на защитата на града.
Лотар стисна меча си.
— И когато приключим тук, ще поемем към Столицата и ще пометем всички орки, които са успели да се измъкнат от атаката му.
Войниците аплодираха думите му и Лотар се усмихна, въпреки че все още чувстваше хлад. Той знаеше, че са доволни от идеята да помогнат след като свършат тук и че Алианса ще постигне победа и за тях ще остане само довършителната чистка. И се надяваше всичко да е толкова лесно.
— Достатъчно се разсейвахме — каза той на хората си, след като ги остави да отдъхнат няколко секунди. — Сега да се уверим, че наоколо няма други орки и да се връщаме към Еъри Пийк за прегрупиране.
Войниците покорно кимнаха, вдигнаха оръжия и се подредиха. Вестоносецът се присъедини към тях. Лотар тръгна начело и заедно отново изчезнаха сред дърветата.
— Идват!
Крал Теренас погледна надолу и се намръщи. Ордата беше прекосила езерото и вече бързо напредваше към градските стени. Зорките стрелци бяха докладвали, че са построили груби мостове, но от тук изглеждаше така, сякаш просто са се нароили във водата като мравки. Той все още се дивеше на числеността им. А от укреплението, в което се намираше, можеше да види, че са огромни зверове, масивни колкото най-едрите мъже, но по-широки, с по-мощни мускули и големи страховити глави. Теренас не забеляза никакви обсадни оръжия, освен един дебел ствол, който явно възнамеряваха да използват като таран. Орките носеха неща, които той взе за огромни чукове, секири и дебели мечове и бе сигурен, че имат и въжета и куки.