![Приливи на Мрака [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/0/prilivi-na-mraka-bg-lp-download.jpg)
Приливи на Мрака [bg] [ЛП]
- Автор: Розенберг Аарон
- Серия: World of Warcraft(bg) #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приливи на Мрака [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
— Атака!
Туралиън поведе с насочен напред чук, пришпори коня си, изскачайки от водата на брега, и се спусна към многобройната оркска армия. Много от орките напредваха към градските стени, които все още бяха надалеч от цялата им жестокост, и само неколцина дочуха звука от копита и се обърнаха назад. Един понечи да отвори уста и да извика, но чукът на Туралиън уцели точно челюстите му, разби ги и му пречупи врата. Оркът се свлече, а конят на Туралиън го стъпка.
Зад него яздеше кавалерията, а след тях маршируваше пехотата и вече бяха прекосили долината северно от града. Войниците напредваха към Ордата, която се обърна да ги посрещне.
И тогава започнаха да се изстрелват балистите, а над орките заваля дъжд от стрели и камъни.
Туралиън поведе конниците си срещу челните оркски редици, премина през тях, заобиколи ги и се върна обратно. После защитниците на града атакуваха втори път.
Орките вече се суетяха и не знаеха какво да правят. Когато се обърнеха към града, войниците на Алианса ги удряха в гръб. Когато се обърнеха към тях, градската защита ги атакуваше. Предстоеше им да пробият градските стени и още не можеха да се скрият в Столицата, но не можеха и да стигнат до езерото и да се изтеглят в планините, без да пробият през армията на Алианса. Накъдето и да се обърнеха орките, умираха.
Но Ордата можеше да си позволи големи загуби. Редица огромни оркски воини пристъпи напред с вдигнати оръжия и Туралиън се принуди да нареди на конниците да отстъпят. Елфските стрелци обсипаха орките със стрели и повалиха много, но местата им мигновено се заеха от нови попълнения. Орките започнаха да се нахвърлят срещу войниците на Алианса, принуждавайки ги да отстъпят или да бъдат премазани от тежките им тела, и стъпка по стъпка Туралиън бе изблъскан към водата. Щом ги отдалечиха достатъчно, останалата част от Ордата отново се фокусира върху обсадата на града. Те атакуваха стените и бързо изтощиха запасите от горещо олио и камъни и всичко, което хората можеха да хвърлят върху тях.
Балистите не можеха да се насочват към някой, който е до стената, защото щяха да нанесат по-големи щети на самата стена и орките вече можеха спокойно да започнат да се изкачват нагоре и да блъскат портите. Засега портите удържаха, но понасяха тежки удари. Оркските воини достигнаха укрепленията и се изтегляха доволни нагоре. Повечето от тях бяха спрени и пронизани или отблъснати веднага, след като стигнеха ръба и преди да успеят да се прехвърлят от вътрешната страна. Но някои все пак прескочиха вътре и започнаха да атакуват стражите, което доведе до хаос и празнини в защитата на стените. Първата вълна, която изкачи стените, загина, но следваха още и сега телата се трупаха и предоставяха на орките известно прикритие, докато се катерят нагоре. Те стъпваха по-стабилно и успяваха да приготвят оръжията си за атака на стражите.
— Нищо не се получава! — извика Кадгар към Туралиън, когато двамата изтеглиха конете си на един груб мост, който явно орките бяха построили. — Нямаме достатъчно хора, за да ги победим така! Трябва да опитаме нещо друго!
— Имаш ли някакви предложения? — отвърна Туралиън, отблъсквайки един връхлитащ орк с чука си. — Не можеш ли да използваш магията си срещу тях?
— Да, но няма да има голяма полза — отговори Кадгар, забивайки меча си в орка, който се беше приближил до него.
— Мога да ги убивам, но само по няколко наведнъж. Мога да призова буря, но това няма да помогне и ще ме изтощи напълно.
Туралиън кимна.
— Да съберем хората си обратно от другата страна на езерото и да пазим моста! — предложи командирът, размахвайки чука си, дори докато използва щита си, за да изблъска някакъв орк във водата. — После ще почакаме, докато изгубят интерес към нас, и ще ги атакуваме отново в гръб.
Кадгар кимна, но бе твърде зает, за да отговори. Надяваше се този план да проработи. Иначе Ордата просто щеше да изгори моста и да продължи да руши градските стени, докато ги събори. А щом паднеха стените, щяха да нахлуят в града и нищо нямаше да може да ги спре. Кадгар беше виждал как орките завладяват цял град… Стормуинд. И не искаше да вижда същото отново.
— Портите започват да поддават!
Теренас поклати глава, сякаш това щеше да спре виковете. Но той бе твърде зает да пази себе си. Един орк бе изкачил стената недалеч от мястото, където той стоеше и наблюдаваше битката долу, и сега се приближаваше към него. Усмихваше се широко, показвайки острите си бивници, и размахваше тежкия си боен чук. Теренас неохотно вдигна един захвърлен меч, осъзнавайки с болка, че не е добър воин.