Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Стрелци, готови! — извика той, без да отделя очи от фигурата. — Изчакайте сигнала ми.

Имаше нещо странно в нея. Защо им беше да изпращат един летец, след като долу пред стените са се събрали хиляди? Разузнавач ли беше? Или шпионин? Или нещо друго?

Стрелците заеха позиции, вдигнаха лъкове и зачакаха. Формата се приближаваше. Сега Теренас можа да види, че е грифон, макар и доста по-див и прелестен, отколкото си го бе представял, съдейки по хералдическите символи. На слънчевата светлина перата му блестяха в златисти, виолетови и червени нюанси, а страховитата му птича глава се оглеждаше с широки златни очи. На гърба му имаше човек, който държеше юзди, и седи на седло, сякаш язди кон.

Ездачът беше голям, но не колкото орк. И беше облечен в дрехи, доста по-покрит от зеленокожите воини пред стените. Теренас продължаваше да се взира, а когато забеляза виолетовите одежди, дори си отдъхна. Това не беше броня, а роба, и това означаваше само едно нещо.

— Свалете оръжия! — провикна се той към стрелците. — Това е магьосник от Даларан!

Грифонът се спусна към тях, размахвайки мощни криле и се озова над главите им. Той продължи да кръжи, а стрелците отново се обърнаха към орките отдолу. Ездачът явно търсеше място, където да се приземи, и накрая се насочи към близката кула в ъгъла, където имаше широка кръгла площадка за котли, балисти и сигнални огньове. Теренас се запъти натам, следван от Морев, и стигна до кулата точно когато грифонът се приземи и сви криле.

— Е, добре че не съм забравил как се лети — отбеляза ездачът, прехвърли единия си крак и скочи от седлото.

— Благодаря ти — Теренас го чу да прошепва на грифона, който изграчи в отговор на думите му.

После магьосникът се обърна и Теренас го разпозна по късата бяла брада.

— Кадгар! — каза той, протягайки ръка да се здрависа с него. — Какво правиш тук, и то с такова същество?

— Нося ви добри новини — отвърна привидно старият магьосник и се усмихна.

Той изглеждаше уморен, но все пак добре.

— Туралиън и войските му са точно от другата страна на долината — започна той.

После прие с благодарност манерката с вода, която Морев му подаде, и бързо отпи една глътка.

— Ще атакуваме Ордата в гръб и ще ги отдалечим от вас.

— Чудесно! — Теренас плесна с ръце, зарадван за пръв път от няколко дни. — С армията на Алианса ще можем да атакуваме от двата фронта и ще притиснем орките между нас!

— Такъв е и планът на Туралиън — съгласи се доволно магьосникът. — Кърдран ми позволи да използвам грифона му, за да дойда да координираме действията си. Много се радвам, че все още пазя познанията за езда, които Медив ми даде.

— Ела — каза Теренас. — Хората ми ще се погрижат за грифона. Ще му дадат вода и съм сигурен, че ще намерят с какво да го нахранят. Да поговорим за плановете на сър Туралиън и да решим как да накараме орките да се разкайват, че са посмели да вдигнат оръжия срещу града ни.