Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Той поклати глава.

— Казах на Перинолд, че трябва да удържим клетвата си към останалите нации, но той я отхвърли. Заклел съм се във вярност към него и трябва да му се подчиня. Освен това помислих, че може би е прав и това може да е единственият ни шанс да оцелеем.

Той се намръщи.

— Но оцеляването на расата ни е по-важно от оцеляването на едно кралство. И, ако нямаме чест, значи нямаме нищо.

Той изправи брадичка и лицето му придоби строго изражение.

— Е, аз ще възстановя тази чест — заяви той, обърна се извика на войниците си. — Ефрейтор! Събери хората ни! Всички незабавно да се насочат към южните проходи! Ще подкрепим другарите си от Стромгард. Ще защитим проходите си и ще отблъснем оркската Орда!

— Но, сър… — понечи да възрази един от войниците, но Хат му се развика.

— Веднага, войнико! — изрева той, а офицерът бързо отдаде чест и се затича да изпълни заповедта.

Хат се обърна към Тролбейн.

— Той е в замъка — каза тихо генералът. Нямаше нужда да обяснява за кого говори. — Личната му охрана също е там, но те са само двайсетина. Мога да го извикам.

Но Тролбейн поклати глава.

— Нямаме време да се занимаваме с него сега. Освен това, ако отида аз, ще се приеме като нападение — отбеляза той. — Ако отидеш ти, ще означава измяна.

Той се намръщи.

— Ще оставим Алианса да реши въпроса с Перинолд по-късно. Сега от значение е само да блокираме Ордата.

Генералът кимна.

— Благодаря.

После се обърна и се присъедини към офицерите, които събираха войниците.