Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Е, стените на Столицата бяха повече от стабилни. Никой не бе успявал да разбие защитата й и Теренас смяташе да продължи традицията.

Но, разбира се, не бяха успели да се подготвят напълно. Хората лесно се прибраха зад стените, понеже повечето така или иначе живееха там. Имаше известни проблеми с добитъка и някои животни просто бяха оставени на съдбата им, както и всичко останало, с изключение на най-дребните ценности, които хората можеха да вземат със себе си. Стражите се постараха да приберат всички, преди да затворят и заключат портите, но повечето хора бяха побягнали единствено с дрехите на гърба си и каквито инструменти или други дреболии имаха под ръка. Домовете им със сигурност щяха да бъдат разрушени и Теренас знаеше, че ще отнеме време да бъдат възстановени. И то, при положение че успееха да отблъснат орките и да отворят отново портите на града.

Той огледа укрепленията, където стражите и войниците стояха в бойна готовност. Толкова малко хора отбраняваха такива масивни стени! Но повечето от войниците му бяха последвали Лотар и останалата част от Алианса. Не че Теренас съжаляваше за решението си. Ордата трябваше да бъде спряна и Лотар се нуждаеше от всеки войник, който можеше се включи в армията му. Разбира се, той не очакваше орките да нахлуят тук, определено не и без Алианса, който или да блокира марша им, или да ги атакува в гръб, за да помогне на защитата на града. Но дори Столицата да бъде завладяна, за да може Алианса накрая да победи, цената щеше да е нищожна.

Това обаче не означаваше, че Теренас обмисля да се предаде. Той отново погледна надолу и прецени, че орките са вече достатъчно близо. От тук можеше да види бивниците им, пискюлите, костите и медалите, които висяха около вратовете, ръцете и главите на много от тях, явно трофеи от предишни битки. Е, за тях тази битка щеше да бъде по-трудна от предишните. Каквото и да се случеше, Ордата щеше да я запомни.