Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Проклет да е! — Тролбейн удари с юмрук по стола си, докато минаваше покрай него. — Перинолд е трябвало да ги спре! Трябвало е поне да ни предупреди! Даже той не е толкова прост!

Той замръзна за миг, осенен от друга мисъл. Перинолд никога не е бил особен привърженик на Алианса. Той и Греймейн бяха единствените против създаването му, спомни си Тролбейн. Той си спомни за срещите в Столицата с Лотар, Теренас и останалите. Да. Греймейн подхвърли идеята, но главно защото се хвалеше, че Гилнеас може да смачка всеки, който е достатъчно глупав да нахлуе в земите му. Но Перинолд не харесваше идеята за битка. Тролбейн винаги бе считал съседа си за страхливец, но наподобяващ и побойник — той с радост приемаше предизвикателство, когато бе сигурен, че ще победи, но мразеше да се впуска в битка, в която може да се изложи на риск. И точно Перинолд бе предложил да опитат първо с преговори.

— Този глупак! Този предател и глупак!

Тролбейн ритна стола си толкова силно, че го засили напред по гранитния под. Направил го е, нали? Преговарял е с Ордата! Тролбейн беше сигурен в това. Перинолд не се интересуваше от нищо друго, освен от собствената си кожа. Той с радост би сключил сделка с демони, за да запази себе си и земите си. И точно това бе направил сега. Така всичко се изясни. Как Ордата е преминала планините и никой не е пуснал сирена, как Перинолд не е реагирал и не е предупредил никого. Той ги е оставил да преминат. Вероятно за сметка на някакво обещание за снизхождение или запазване на властта му след войната.

— Р-рааа!

Обезумял от гняв, Тролбейн сграбчи секирата си, която бе закачена на колоната до стола му, и я заби в масата пред себе си, разцепвайки я с този единствен удар.

— Ще го убия! — изрева той.

Воините и благородниците се свиха уплашени и само тяхната реакция напомни на Тролбейн, че не е сам в стаята. И личното му отмъщение ще трябва да почака. Войната бе на първо място.

— Съберете войските — инструктира той сепнатите стражи. — Отиваме в Алтерак.

— Но, сър — отвърна капитанът на стражата, — вече изпратихме половината си войници в армията на Алианса!

Тролбейн се намръщи.

— Е, няма друг начин. Вземете всеки, когото намерите.

— Ще им помогнем ли, сър? — попита един от благородниците.

— В известен смисъл — отвърна Тролбейн, вдигайки секирата си с усмивка. — В известен смисъл.