Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Какво? — той се изправи, игнорирайки паникьосаните възгласи на благородниците и обикновените граждани, събрани за среща с него, и даде знак на командира да се приближи. — Орките ли? Тук?

— Да, сър — отговори мъжът.

Морев беше опитен ветеран — воин, когото Теренас познаваше от младините си, и искрено се изненада да го види пребледнял и разтреперан.

— Явно са преминали през планините… прииждат от отсрещния бряг на езерото дори в този миг!

Теренас се втурна напред, задмина командира и излезе от тронната зала. Бързо продължи надолу по коридора към стъпалата, които водеха към най-близкия балкон със стаята за рисуване на съпругата му. Лиан беше там с дъщеря им Калия и придворните дами. Тя го изгледа изненадано, когато той влезе и я подмина, следван плътно от Морев.

Теренас отметна завесите и излезе на балкона… и се спря удивен. Обикновено от тук се виждаше изумителната гледка към планините от другата страна на езерото. Те си бяха там, но зелената ивица, която обикновено се виждаше между водата и скалите, сега бе почерняла и се движеше, сякаш земята се вълнува. Ордата наистина беше тук.

— Как се е случило това? — попита той Морев, който също беше излязъл навън и гледаше напред с отворена уста.

— Сигурно са дошли от Алтерак.

— Защо Перинолд не ги е спрял?

— Сигурно са го надвили, сър — отвърна Морев пренебрежително и дори в състояние на ужас, от отговора му си пролича отношението му към краля и войниците на Алтерак. — Тези планински проходи са тесни и компетентните войски биха могли да задържат Ордата, но не и ако следват некомпетентни заповеди.

Теренас се намръщи и поклати глава. Той споделяше мнението на Морев. Никога не бе харесвал Перинолд, който винаги се показваше като себелюбив интригант. Но Хат, генералът на Перинолд, беше компетентен командир и силен воин. Той би могъл да организира силна защита… Макар че, ако Перинолд му даде заповед, колкото и глупава да е тя, Хат вероятно ще се подчини.

— Изпрати вестоносци до Алтерак — реши накрая той. — И до армията на Алианса и ги уведоми за положението ни. Ще разберем какво точно се е случило по-късно — каза Теренас, без да уточнява, че това изисква първо да оцелеят. — Всичко по реда си. Събери стражите, пусни сирената и прибери всички зад градските стени. Нямаме много време.

Той се загледа в отсрещния бряг на езерото, където мракът вече се прокрадваше по брега и около водата. Не, изобщо нямаха време. До останалите водачи на Алианса бяха изпратени гълъби, както и до последното местоположение на армията на Алианса в Хиндерланда. Един от тези гълъби отлетя право в Стромгард и съобщението бе доставено директно на грубия му господар — Торас Тролбейн.