Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Бавачката на ангели [bg]
Бавачката на ангели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бавачката на ангели [bg]

Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:

Сега, когато скандинавската криминална литература твърдо се установи на върха на жанра, става ясно, че Хенинг Манкел и Стиг Ларшон са две утвърдени, но не останали без конкуренция имена. Третото, вече известно в цял свят, е Камила Лекберг, нашумяла гръмко в родната си Швеция и преведена на повечето езици. Тя има в портфолиото си седем романа, първия от които държите в ръка, а феноменалният й успех в родината е повторен навсякъде с триумфалното оглавяване на листите на най-продаваните книги. В англоговорещите страни я наричат „шведската Агата Кристи“, но това далеч не е цялата истина. Макар да разполагаме с провинциално селце (в каквото е родена и самата авторка) и с богат набор от заподозрени в едно отвратително убийство, и макар фабулата да е изпипана с майсторството на английската крими-кралица, Лекберг е подчертано съвременна, модерна писателка и предоставя на вниманието ни един много точен, дори задълбочен разрез на днешното шведско общество. „Бавачката на ангели“ е осмият роман от поредицата за Патрик и Ерика. Още един завладяващ психологически трилър, в който миналото застига настоящето. През 1908 г. арестуват „бавачката на ангели“, която убива поверените й нежелани от родителите си деца, превръщайки ги в ангели. Бавачката и мъжа й са екзекутирани, оцелява само истинската им дъщеря Дагмар. През 1974 г. едно семейство с четири деца мистериозно изчезва от острова, на който държи интернат. Оцелява само едногодишната им дъщеря Ева. Години по-късно, вече в наше време, Ева се завръща заедно със съпруга си в къщата на острова, където някой се опитва да ги убие. Сега вече се намесват Патрик Хедстрьом и колегите му. И много активно Ерика Фалк. За да открият трагичната история на един род, в която са замесени и исторически личности като Херман Гьоринг и съпругата му Карин, а подготвяната терористична атака сякаш предсказва бомбения атентат в Осло, извършен година след излизането на романа. Очаквайте деветия роман за Патрик и Ерика „Укротителят на лъвове“.
1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 158
Перейти на страницу:

Ерика хвърли последен поглед към огледалото, сепна се и се обърна. Нещо в стаята беше различно. Огледа се, опитвайки да си спомни как изглеждаше спалнята сутринта. Трудно беше да извика в съзнанието си бистър образ тъкмо от тази сутрин, но въпреки това можеше да се закълне, че нещо се беше променило. Да не би Кристина да се е качвала тук? Не, тогава щеше да разчисти и да оправи леглото, а това не се беше случило. Завивката и възглавниците лежаха омотани на леглото, а кувертюрата, както обикновено, беше захвърлена на топка встрани. Ерика се огледа внимателно още веднъж, после сви рамене. Сигурно си въобразяваше.

Отиде в кабинета си и седна пред компютъра. Щом изкара прозореца за логване, учудено зяпна монитора. Някой беше опитвал да влезе в компютъра ѝ. След три неуспешни опита операционната система отново я питаше какъв е отговорът на тайния ѝ въпрос: „Как се казваше първият ти домашен любимец?“.

С нарастваща тревога Ерика обходи кабинета си с поглед. Да, някой определено беше влизал вътре. Отстрани може и да не изглеждаше, че в хаоса наоколо има какъвто и да е било ред, но тя знаеше къде точно се намира всичко и сега виждаше, че някой е ровил в нещата ѝ. Но защо? Ако са търсили нещо, какво е било то? Отдели доста време, опитвайки се да открие дали нещо липсва, но като че ли всичко си беше там.

– Ерика?

Кристина я викаше от долния етаж и все още разтревожена, Ерика се изправи и отиде да провери какво има.

– Да? – попита тя, навеждайки се над парапета на стълбите.

Кристина стоеше в антрето с укорително изражение.

– Сещай се да затваряш вратата на верандата. Можеше да стане голяма беля. Слава богу, видях Ноел през кухненския прозорец. Беше навън и вървеше с пълна сила към улицата. Успях да изляза и да го спра навреме, но наистина не може да оставяш вратите отворени, когато в къщата има деца. Само да мигнеш и те вече са изчезнали, знаеш го!

Ерика настръхна. Спомняше си ясно, че вратата на верандата беше затворена, когато потеглиха. След миг колебание взе телефона и набра номера на Патрик. След малко обаче затвори, защото чу позвъняването в кухнята, където той бе забравил телефона си.

* * *

Паула се изправи с пъшкане от дивана. Обядът беше готов и макар от мисълта за храна да ѝ призляваше, тя знаеше, че трябва да яде. По принцип обичаше готвенето на майка си, но заради бременността беше изгубила апетит и ако зависеше от нея, щеше да живее само на соленки и сладолед.

– Хипопотамът идва! – викна Мелберг и дръпна стола, за да седне Паула.

Тя не отвърна на шегата му, която вече бе чувала безброй пъти.

– Какво има за ядене?

– Телешко задушено, приготвено в чугунената тенджера. Важно е да приемаш желязо – каза Рита и загреба огромна порция, след което остави чинията пред Паула.

– Благодаря, че ме храните. В момента нямам никакво желание да готвя. Особено докато Йохана е на работа.

– За нас е удоволствие, миличка – каза Рита и се усмихна.

Паула си пое дълбоко дъх и налапа насила първата хапка. Месото набъбна в устата ѝ, но тя упорито продължи да дъвче. Детето имаше нужда от храна.

– Как е в работата? – попита после. – Стигнахте ли донякъде със случая Вальо?

Мелберг си сипа телешко, преди да ѝ отговори.

– Да, напредваме. Налага се да работя като вол, но така се постигат резултати.

– И какво сте открили досега? – попита Паула.

Знаеше много добре, че макар Бертил да беше началник на управлението, най-вероятно нямаше да може да отговори на този въпрос.

– Ами... – каза той объркано. – Още не сме обобщили резултатите, така да се каже.

Мобилният му телефон звънна и благодарен за прекъсването, той се изправи и вдигна.

– Да, Мелберг... Здравей, Аника... А къде, по дяволите, е Хедстрьом? И Йоста?... Защо тогава не се свържеш с тях?... Вальо? Добре, аз мога да се заема... Казах, че аз ще се заема!

Той прекъсна разговора и отиде в антрето, като си мърмореше нещо.

1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 158
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)