Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
Ерика хвърли последен поглед към огледалото, сепна се и се обърна. Нещо в стаята беше различно. Огледа се, опитвайки да си спомни как изглеждаше спалнята сутринта. Трудно беше да извика в съзнанието си бистър образ тъкмо от тази сутрин, но въпреки това можеше да се закълне, че нещо се беше променило. Да не би Кристина да се е качвала тук? Не, тогава щеше да разчисти и да оправи леглото, а това не се беше случило. Завивката и възглавниците лежаха омотани на леглото, а кувертюрата, както обикновено, беше захвърлена на топка встрани. Ерика се огледа внимателно още веднъж, после сви рамене. Сигурно си въобразяваше.
Отиде в кабинета си и седна пред компютъра. Щом изкара прозореца за логване, учудено зяпна монитора. Някой беше опитвал да влезе в компютъра ѝ. След три неуспешни опита операционната система отново я питаше какъв е отговорът на тайния ѝ въпрос: „Как се казваше първият ти домашен любимец?“.
С нарастваща тревога Ерика обходи кабинета си с поглед. Да, някой определено беше влизал вътре. Отстрани може и да не изглеждаше, че в хаоса наоколо има какъвто и да е било ред, но тя знаеше къде точно се намира всичко и сега виждаше, че някой е ровил в нещата ѝ. Но защо? Ако са търсили нещо, какво е било то? Отдели доста време, опитвайки се да открие дали нещо липсва, но като че ли всичко си беше там.
– Ерика?
Кристина я викаше от долния етаж и все още разтревожена, Ерика се изправи и отиде да провери какво има.
– Да? – попита тя, навеждайки се над парапета на стълбите.
Кристина стоеше в антрето с укорително изражение.
– Сещай се да затваряш вратата на верандата. Можеше да стане голяма беля. Слава богу, видях Ноел през кухненския прозорец. Беше навън и вървеше с пълна сила към улицата. Успях да изляза и да го спра навреме, но наистина не може да оставяш вратите отворени, когато в къщата има деца. Само да мигнеш и те вече са изчезнали, знаеш го!
Ерика настръхна. Спомняше си ясно, че вратата на верандата беше затворена, когато потеглиха. След миг колебание взе телефона и набра номера на Патрик. След малко обаче затвори, защото чу позвъняването в кухнята, където той бе забравил телефона си.
Паула се изправи с пъшкане от дивана. Обядът беше готов и макар от мисълта за храна да ѝ призляваше, тя знаеше, че трябва да яде. По принцип обичаше готвенето на майка си, но заради бременността беше изгубила апетит и ако зависеше от нея, щеше да живее само на соленки и сладолед.
– Хипопотамът идва! – викна Мелберг и дръпна стола, за да седне Паула.
Тя не отвърна на шегата му, която вече бе чувала безброй пъти.
– Какво има за ядене?
– Телешко задушено, приготвено в чугунената тенджера. Важно е да приемаш желязо – каза Рита и загреба огромна порция, след което остави чинията пред Паула.
– Благодаря, че ме храните. В момента нямам никакво желание да готвя. Особено докато Йохана е на работа.
– За нас е удоволствие, миличка – каза Рита и се усмихна.
Паула си пое дълбоко дъх и налапа насила първата хапка. Месото набъбна в устата ѝ, но тя упорито продължи да дъвче. Детето имаше нужда от храна.
– Как е в работата? – попита после. – Стигнахте ли донякъде със случая Вальо?
Мелберг си сипа телешко, преди да ѝ отговори.
– Да, напредваме. Налага се да работя като вол, но така се постигат резултати.
– И какво сте открили досега? – попита Паула.
Знаеше много добре, че макар Бертил да беше началник на управлението, най-вероятно нямаше да може да отговори на този въпрос.
– Ами... – каза той объркано. – Още не сме обобщили резултатите, така да се каже.
Мобилният му телефон звънна и благодарен за прекъсването, той се изправи и вдигна.
– Да, Мелберг... Здравей, Аника... А къде, по дяволите, е Хедстрьом? И Йоста?... Защо тогава не се свържеш с тях?... Вальо? Добре, аз мога да се заема... Казах, че аз ще се заема!
Той прекъсна разговора и отиде в антрето, като си мърмореше нещо.