Целувката на змията [bg]

— Всичките ми служители са мъже, но не защото съм сексист. Заради съпругата ми е — каза Хенри Лиман. — Холис — и се изкашля.

Фреди беше вдигнал ръка пред лицето си, за да блокира отблясъците и да се опита да види Лиман.

— Не съм си го и помислял — каза той.

— Добре — отвърна Лиман. — Не бих изпратил Хили и Герт в такова скъпо училище, ако бях. Сексист, имам предвид.

Фреди вече можеше да види, че Хенри се подсмихва зад смущаващо огромно бюро от тъмна череша, отново във формата на кораб. Очевидно имаше концепция. Изчака Лиман да му предложи да седне и се зачуди дали изобщо ще го направи.

— Как е Холис?

— Добре. Всички са добре. Седни! — каза Лиман.

— Благодаря ти, Хенри — каза Фреди, припомняйки си, че господин Лиман настояваше да бъде наричан на малко име.

— Господин Лиман.

— Господин Лиман — Фреди седна на ръба на стола, както го беше посъветвал Норман („Не сядай на целия стол, щом мисли, че си нехранимайко.“) Отблясъците бяха намалели и сега можеше да види ясно лицето на господин Лиман с изострените му черти, тънкия черен мустак и блестящите очи, които го наблюдаваха с любопитство. Слънцето правеше ореол около него.

— До моето внимание достигна информация, че ще работиш за моя партньор, на този… хм… лов на риба тон.

— Да — каза Фреди и нетърпеливо се премести още повече към ръба на стола, но остана в изпъната поза, за да впечатли бащата на Хили.

Лиман се завъртя на стола си с лице към прозореца. Изправи се и отиде в другия край на стаята. Натисна някакъв бутон и щорите започнаха бавно да се спускат. Фреди се зарадва, макар да подозираше, че това е част от психологически план. Явно господин Лиман искаше да го накара да се чувства по този начин.

— Ако трябва да бъдем точни, това няма да е точно лов на риба — каза Лиман. — А по-скоро опасна експедиция за търсене на съкровище.

— Още по-добре! — каза Фреди.

Лиман седна отново.

— Не се надценявай!

— Добре — Фреди не го свърташе на едно място, макар светлината да беше много по-добра.

Лиман взе в ръце дълъг, блестящ, остър, стоманен нож за писма, подобен на кама.

— Бих искал да ти предложа нещо, нещо, което може да ти се стори съблазнително.

— Какво е то? — попита Фреди.

Оглеждаше ножа, който той прокарваше през дланта си.

— Ако мисията е успешна, тоест; ако собственоръчно извадиш съкровището, ще ти дам съгласието си за ръката на дъщеря ми.

— Страхотно! — Фреди беше на крака и трепереше от щастие. Изобщо не беше очаквал това. Разбира се, че ще извади това съкровище, дори да бяха сто сандъка, пълни с дублони.

— Доста е леко, тоест не е много голямо — добави господин Лиман, сякаш беше прочел мислите му. — Но експедицията е опасна. Ако си склонен да се включиш в нея, ще можеш да се ожениш за дъщеря ми, но първо трябва да подпишеш договора.

Фреди беше превъзбуден и му се искаше да заподскача, но се сдържа и бавно издиша.

— Готов съм, къде да подпиша?