Колекционерът на татуировки [bg]

Положителната страна от гледна точка на разследването беше, че отровата все още се продаваше като пестицид. Райм спомена това на Сакс и Купър.

— Ще потърся доставчици — отговори техникът. — Те са длъжни да водят отчет за всички продажби на отрови.

След малко обаче погледна компютъра и се намръщи:

— Има десетки възможни източници. Намира се във всяка железария. Достатъчно е да представи фалшив документ за самоличност и може да си купи. И ако плати в брой, няма как да го проследим.

В криминалистиката прекалено многото възможности са също толкова лоши, колкото прекалено малко.

Телефонът на Сакс иззвъня и тя проведе кратък разговор. После благодари на този, с когото говореше, и затвори.

— За последните трийсет дни в района няма сигнали за кражби на лекарства, медицинско оборудване или материали, освен няколко опита за грабеж на аптеки от наркомани, но всички са били арестувани. Няма изчезнал пропофол.

Том се появи на вратата.

— Олеле, какво е това строго изражение?

— Наближава полунощ, Линкълн. Трябва да си лягаш.

— Да, да, да. — Райм се обърна към Купър: — Внимавай, Мел. Няма причина да очакваме, че извършителят знае за участието ти в това разследване, но все пак бъди предпазлив. Сакс, изпрати съобщения на Лон и Пуласки и ги предупреди същото. — Погледна масовия спектър на стрихнина. — Сега ние също сме мишена. Той ни обяви война.

Сакс изпрати съобщения на двамата полицаи и се приближи до дъската, за да запише новите улики и информацията, която Лон Селито бе научил за жертвата.