Рубинения кръг [bg]

Когато никой не отговори, аз почуках отново. Кучешката армия залая още по-обезумяло, но от Улф все още нямаше и следа.

— Странно — промърморих аз.

— Не му ли изпрати есемес, преди да тръгнем за насам? — попита Еди.

— Госпожа Теруилиджър му се е обадила — отвърнах. Огледах околните сгради, търсейки някакъв признак на движение. — Той е казал, че има наум някакво оръжие за мен. Може би е отишъл да го вземе. — Отстъпих крачка назад, обърнах се и се отправих към сградата, където знаех, че Улф държи запасите си от оръжие. — Надявам се, че няма да се опита отново да ми пробута онази духалка.

Еди засия, докато ме следваше по чакълестата алея.

— Духалка? Сериозно ли…

Думите му заглъхнаха, когато пощенската кутия зад нас внезапно експлодира. Без да губи нито секунда, Еди ме бутна на земята, закри ме с тялото си и ни претърколи по-далече от горещината и пламъците. Чакълът и твърдата земя ожулиха кожата ми, но това беше определено бе по-малкото зло от алтернативата. Еди остана закрилнически надвесен над мен, докато двамата предпазливо надигнахме глави и се озърнахме наоколо, оглеждайки горящите отломки.

— Какво, по дяволите, беше това? — попита той.

Още една експлозия избухна от земята редом до нас. Този път нямаше пламъци, но летящите на всички страни камъни бяха не по-малко смъртоносни от шрапнели и аз извиках, когато един особено остър камък се вряза в ръката ми. Посочих към най-близката сграда.

— Натам!

Преди Еди да успее да ме спре, аз хукнах към нея, призовавайки със заклинание невидима сила, която разби прозореца. Разнесе пронизителният вой на алармената инсталация. Не беше изненадващо, че Улф бе опасал това място с жици. Въпросът беше дали параноята му е стигнала дотам, че тази алармена система да се следи от полицията, или не.

Еди се промъкна след мен през прозореца и аз установих, че сме попаднали в сградата, където се провеждаха тренировките на курса по самоотбрана. Помещението беше просторно, а стените бяха запълнени с огледала и шкафове със стъклени витрини, пълни с оръжия. Огледах залата, за да преценя коя е най-безопасната позиция. Междувременно Еди бе изтичал право към витрината на единия от шкафовете. След кратко колебание между една бола5 и няколко месингови бокса той избра болата. Завъртя я с умела лекота, докато отстъпваше предпазливо, без да откъсва поглед от разбития прозорец. Изрекох любимото си заклинание и призовах огнена топка върху дланта си.

— Това Алисия ли е? — изкрещя Еди, опитвайки се да надвика воя на пищящата аларма.

— Предполагам — извиках в отговор. Бях усетила човешка магия в експлозиите и освен ако не ме преследваше някоя друга вещица, Алисия изглеждаше най-вероятният избор. С другата ръка успях да изпратя есемес на последния контакт в мобилния си: госпожа Теруилиджър. Съобщението бе съвсем кратко и аз се надявах, че описва достатъчно красноречиво сериозността на ситуацията: помощ.