В черно като полунощ [bg]

Тифани не беше запозната с тъмниците, но се говореше, че тази в замъка е доста добра по тъмничарските стандарти и сигурно би могла да спечели поне пет пранги с топуз, ако някой някога реши да напише „Ръководство за изрядни тъмници“. Беше просторна и добре отводнена, с практичен улей точно по средата, свършващ до неизбежната кръгла дупка, която не миришеше много лошо, тъй да се каже, като цяло.

Нито пък с козите, които станаха от уютното си ложе сред купчините слама и я загледаха с половин око, в случай че вземе да направи нещо интересно, като например да ги нахрани. Не спряха да преживят, защото бяха кози. Вече за втори път ядяха вечерята си.

Тъмницата имаше два входа. Единият водеше право навън — сигурно с цел да се извлачват затворниците навремето, като по този начин се е спестявала цялата хамалогия с влаченето през огромната зала и мърлянето на пода с кръв и кал.

Понастоящем тъмницата се използваше предимно като заслон за кози и склад за ябълки — високо горе извън досега на всички, освен на най-решителните кози.

Тифани качи метлата на най-долната лавица за ябълки, докато сержантът галеше една коза, стараейки се да не поглежда нагоре, за да не му се завие свят. Това означава, че беше абсолютно неподготвен, когато Тифани го изблъска навън, грабна ключовете от ключалката, метна се обратно в тъмницата и заключи вратата отвътре.

— Съжалявам, Браян, но, разбираш ли, от теб зависи. Не само от теб, разбира се, и даже не предимно от теб и беше доста нечестно от моя страна да се възползвам от теб, но ако ще се отнасят с мен като с престъпник, поне бих могла да се държа като такъв.

Браян поклати глава.

— Имаме и втори ключ, да знаеш.

— Трудно ще го използвате, ако съм запречила ключалката — посочи Тифани. — Но погледни от добрата страна. Аз съм затворена и под ключ, а това, мисля, доста ще допадне на някои хора, така че не се тревожи за дребните подробности. Виж, струва ми се, че гледаш на всичко това от погрешната страна. Аз съм на сигурно в затвора. Не съм заключена далеч от вас, а вие сте заключени далеч от мен. — Браян като че ли всеки миг щеше да се разплаче и тя си помисли: „Не, не мога да го направя. Той винаги се е отнасял порядъчно с мен. И сега се опитва да бъде порядъчен. Само защото съм по-умна от него, не значи, че трябва да си изгуби работата. Освен това вече знам как да се измъкна оттук. Това е проблемът на хората, които имат тъмници: не прекарват достатъчно време в тях.“ Тя подаде ключовете на сержанта.