И се възправи сянка [bg]

— Моите извинения — каза й той. — Снощи в района може би е имало вражески разузнавачи. Претърсваме брега, това е всичко.

Махна с ръка на останалите да го последват и се отдалечи.

— Благодаря — обърна се Аш към госпожа Чиър, когато войниците бяха достатъчно далеч, та да не ги чуят.

Госпожа Чиър потрепери от хладния утринен бриз, след което пусна ръката му.

— Плащам си дълговете, това е всичко. Има ли нещо, което искаш да ми кажеш, Аш?

— Нали чу какво каза той — вражески разузнавачи.

Тя извърна очи за момент, после му хвърли пронизващ поглед.

— Преди да дойда при теб, забелязах, че през по-голямата част от нощта те нямаше.

Аш стисна устни и сведе очи към пясъка в краката си.

Миналата нощ, след като се бе завърнал от провалената си мисия, той се беше строполил до угасналия огън на малкия им лагер. Малко по-късно се беше събудил объркан и все още сънен, когато усети, че го завиват с одеяло, и мекото тяло на госпожа Чиър се притисна към неговото.

— Така да бъде тогава — отсече тя и той веднага разбра, че е ядосана. Чиър се отдалечи на няколко крачки, преди да се обърне към него: — Не ме е грижа дали снощи си крал или си правил нещо по-лошо, но не ми трябва телохранител, на когото не мога да разчитам, че ще е тук, когато ми потрябва, нито пък лъжец, чиито тайни не проумявам. Изплатих дълга си към теб. Хапни малко топла храна, когато останалите се събудят, след това ще ти дам парите. Но колкото и да ми харесваш, Аш — ако това изобщо е истинското ти име — мисля, че след закуска е по-добре да си тръгнеш.

Той разбра, че тя е загубила доверие в него. Очевидно в миналото бе предавана много пъти и сега беше чувствителна за тези неща.

Аш си припомни ранните утринни часове — дългите им целувки под одеялото и облаците, бавната им, нежна страст. Тя беше първата жена, с която бе спал от няколко години, и го накара да осъзнае колко много му липсва интимността и възможността за кратко да се отърси от самотата.

Знаеше, че няма да може да промени решението й, така че ниско й се поклони с глава.

— Ти и момичетата — ще бъдете ли в безопасност?

— Сигурна съм, че на този забравен бряг ще намеря кого да наема. Ще се оправим.

Той кимна отново, след което я изненада с целувка по устата. Усещането за белега върху устната й беше странно, но и някак вълнуващо.

— Късмет, странни човече от Хоншу — каза му тя, когато той се обърна да си върви.