Време на мъчения [bg]

46

Паркър мина отново покрай сцената на убийството на Грифин. Огражденията още стояха и тепърва се търсеха отпечатъци, но тялото беше изнесено, а останките от колата бяха натоварени на платформа, за да бъдат откарани в лабораторията.

Паркър се обади на Ейнджъл и се разбраха да се видят заедно с Луис в „Бейсайд Американ Кафе“, което някога се наричаше „При Бинтлиф“. За щастие, променило се беше само името, но не и качеството на храната там. Верни на скъпия си навик, Ейнджъл и Луис си поръчаха яйца по бенедиктински с раци, а Паркър предпочете обикновени яйца с бекон. Както се и очакваше, апартаментът на Грифин беше запечатан от полицията, а от мъжете от „Портърхаус“ нямаше и следа. Паркър, на свой ред, им разказа за срещата си на улица „Мидъл“. При новината, че Кастин ще му плати, за да разбере какво е сполетяло Джеръм Бърнел, в очите на Луис проблесна пламъче. Двамата мъже в бара бяха успели да го настъпят по мазола, а ето че сега почти със сигурност щеше да има нова среща с тях, която можеше да завърши с насилие и смърт.

Ако имаха късмет.

Говореха, докато се хранеха. Луис се съгласи, че убийството на Грифин не е било просто решаване на проблем, а крайна форма на възмездие.

— Може да е и предупреждение — каза Ейнджъл, следвайки другата линия на разсъждение.

— Да, но за кого? — отвърна Паркър.

— Може би за нас.

Тази възможност не му бе хрумвала досега.

— Ако е така, значи, не ни познават добре — отбеляза Луис.