Време на мъчения [bg]

— Странно обаче как бяха открити толкова лесно — продължи Хенкел. — Нескопосана работа ми се вижда да заровят жертвите си толкова плитко. Чудя се дали някой ги е прекъснал, или са се стреснали, че може да ги хванат. Може някой да е видял тях или автомобила им, но и до момента да не осъзнава на какво е станал свидетел. Но както казах, това е работа преди всичко на щатската полиция, въпреки че ние ще помагаме с каквото можем.

Хенкел се приведе напред и допря длани върху масата пред себе си.

— Искам да кажа, че някой е прецакал нещата. Убили са момчетата, заровили са ги набързо и при това — от грешната страна на границата на окръга. Още по-лошото е, че доколкото чувам, Килиан и Хъф са били на радара не само на щатската полиция тук и в Охайо, но са привлекли вниманието и на Администрацията за борба с наркотиците. Така че кой знае какви лайна ще завалят върху окръг Пласи заради всичко това? А както вие току-що казахте, каквото се изсипе върху окръга, се изсипва и върху Отреза.

Оберон отпи от чая си. Вкусът явно не му допадна и той побутна чашата настрани.

— Шерифе, звучите почти доволен от цялото това внимание.

— Обичам да виждам закона в действие. Вдъхва ми вяра в бъдещето на обществото.

Оберон се изправи.

— Благодаря за отделеното време. Прощавайте, че прекъснах четенето ви.

— Няма за какво да се извинявате — отвърна Хенкел. — Впрочем, добре би било да кажете на момчето, че коланите са задължителни в Западна Вирджиния и нарушителите се глобяват с двайсет и пет долара. Няма да ми е приятно да го спра някой път и да разваля деня му. Като се замисля, отдавна не го бях виждал.

— Наложи се да пътува по работа.

— Така ли? Къде?

— Някъде.

— Аха, някъде. Надявам се да е било успешно, защото което е добро за Отреза, е добро и за окръга, нали така? Чаят е от мен. Ако искате отново да поговорим, знаете къде да ме намерите.

— Да. Очевидно тук. И в офиса ви. И…

Хенкел размаха пръст, но не се усмихна.

— И толкова. Предпочитам домът ми да остане неприкосновен. Може да се каже, че изпитвам твърде собственически чувства към него.

— Ще го запомня.

— Непременно. Защото ще убия всеки, който влезе неканен през прага ми.

— Аз също.

Хенкел го проследи с поглед, докато онзи се качи в пикала, където каза нещо на Бенедикт. Момчето се ухили широко на Хенкел, бръкна в джоба си, извади три банкноти и ги хвърли на земята. Вятърът отнесе двайсет и петте долара, а пикапът потегли и сви надясно към Отреза.

Хенкел се облегна на стола си. Дланите му бяха потни, гърдите го боляха. Плъзна ръка под масата и стисна пистолета си. Време е, помисли си той.

Време е с Отреза да се свърши.