Време на мъчения [bg]

— Може би щеше да бъде от полза, ако бяхте дошли по-рано да разкажете за мъжете в Кланицата — отбеляза Фърниш, чието име най-после се бе изяснило при представянето преди малко.

— Защо да го правя? — възрази Паркър, който нямаше никакво намерение да позволи на Фърниш да пише черните точки на него. — Нямах информация за извършено престъпление.

— Издирвали сте човек, нарушил пробацията си.

— Издирвах клиента на господин Кастин. Не съм знаел, че законът е променен и че вече съм длъжен да ви информирам за всяка своя стъпка.

— Момчета, момчета — обади се Мейси. Уолш само изхъмка. Дъндоналд си отбеляза нещо, после го задраска. Фърниш скръсти ръце и се опита да не изглежда вкиснат.

— И не знаете къде е господин Бърнел в момента? — Мейси се обърна към Кастин.

— Не.

— Не се е свързвал с вас, откакто ви е помолил да платите на господин Паркър за услугите му?

— Не.

— Правени ли са опити за теглене на средства от банковата му сметка?

— Той няма карта. Може да оперира със сметката си само чрез мен или лично в клон на банката, а нито едното не се е случило. Естествено, ще проверя отново утре, щом банката отвори. Може дори да замразя сметката.

— Длъжна съм да ви предупредя, че клиентът ви е заподозрян в убийството на Харпър Грифин — каза Мейси, — ако приемем, че това в колата е Грифин, докато пристигне зъбният статус от „Уорън“.

— Ясно.

— Има ли още нещо, което господин Паркър би желал да сподели с нас? — попита Дъндоналд.

— Не, мисля, че това е всичко.

Уолш отново изхъмка. Паркър го изгледа сурово и той отмести поглед, но Мейси вече бе доловила скептицизма на колегата си. Тя изчака всички останали да си тръгнат и когато Кастин също се отправи към изхода, хвана Паркър за лакътя и го дръпна към прозореца.

— Ако криеш информация, която може да бъде полезна за разследването — каза тихо тя, — и аз разбера, ще те обвиня във възпрепятстване на следствието.

— Твърде много време прекарваш с Фърниш — отвърна Паркър. — Не съм ясновидец, така че не мога да кажа дали някой незначителен детайл няма да се окаже важен в бъдеще. Нямам интерес да защитавам Бърнел, ако е убиец, но както вече ти казах, не мисля, че е такъв. Тези, които всъщност трябва да издирвате, са двамата мъже с Грифин в „Портърхаус“, само че и аз нямам идея нито кои са, нито къде са. В момента с теб сме в едно и също положение.

— Не го вярвам и за секунда. Не забравяй какво ти казах: няма да ти се размине.