Време на мъчения [bg]

— Освен това ми налиташе — каза Шиърс.

— Сериозно?

— Да, три пъти. Трябваше да го хвърля на вълците, но ми трябваха парите.

— И какво, пуснахте ли му?

Отне й секунда да се усети, че Паркър се шегува.

— Не, умнико, сдържах си нервите и му казах, че ако още веднъж ме погледне така, ще го зарежа да се оправя сам. Направих каквото можах, но между нас казано, исках само съдията да го заключи.

— Споменавал ли ви е за някакъв крал?

Беше предпазлив. Знаеше, че полицията рано или късно също ще я потърси.

— В смисъл, владетел?

— Да.

— Не, не мисля.

Паркър й благодари. Погледна бележките си и реши, че не е научил кой знае какво. Върна се към документите, но едва стигнал до втората страница, се спря, прелисти обратно, откри това, което бе привлякло вниманието му, после отмести материалите за Грифин и посегна към досието на Бърнел. След малко откри това, което търсеше: информацията за бившата му съпруга, Нора Медоус, родена на 19 юни 1971 година в Дийп Дел, Западна Вирджиния. Взе листа с нейните данни в лявата си ръка, а тези на Харпър Грифин — в дясната. Харпър Грифин: роден на 20 ноември 1979 година в Търли, Западна Вирджиния.

Паркър извади карта на Западна Вирджиния на компютъра си и видя, че Дийп Дел и Търли са все в окръг Пласи, най-малкия в целия щат.

Любопитно.

Отдели още час проучване на Нора Медоус, използвайки дадения му от Кастин номер на осигуровката й. Когато приключи, вече разполагаше с настоящия й адрес, месторабота и марка на автомобила, който шофираше. Живееше в Кълъмбъс, Охайо, на около четири часа път от окръг Пласи. Не се беше върнала съвсем у дома, но беше доста близо.

Какво беше казал един от мъжете на бензиностанцията на Бърнел? „Харесва ми якето ти.“ Това беше. Може да не значеше нищо, но можеше и да е много важно: „Харесвам не просто якето ти, а скъпоценните камъни в него“.

Колко ли би могла една жена да мрази бившия си съпруг? Паркър се зачуди дали има граници. Достатъчно, за да организира грабеж и убийство, но всичко да се разпадне, когато самият той извади оръжие и започне да стреля? Може би. Но толкова, че да го вкара в затвора? Толкова, че да позволи да бъде насилван вътре?

Освен ако Нора Медоус не беше пълен садист, защо би й било да съсипва живота на съпруга си след проваления грабеж? Не са се разбирали, но разводите не бяха сложна работа. Така или иначе е щяла да има издръжка. Може би просто е била алчна и е искала всичко.

Не, Паркър пропускаше нещо. Сигурен беше. Липсваше връзка между Грифин и Нора Медоус. Вярно, бяха родени в един и същи окръг, но Грифин беше влязъл в уравнението едва след осъждането на Бърнел, а дори и надрусан с „Адерол“ не се беше изтървал, че Бърнел е вбесил Нора Медоус, а че е разгневил Мъртвия крал. При това именно последното беше предизвикало реакцията на двамата мъже с него и почти със сигурност бе допринесло за смъртта му.