Време на мъчения [bg]

Ето че сега пред него стоеше Оберон с прилежно вързана на опашка коса, старателно изгладена риза на червени карета, протъркани, но чисти джинси и стари, но прясно намазани ботуши в очакване на зимата. Брадата му беше гъста, но сресана, а мустаците стигаха почти до брадичката му и му придаваха викингски вид, като че ли самото му присъствие бе доказателство, че хората от Севера са направили нещо повече от това, да се установят за кратко по тези земи.

— Може ли да седна? — попита Оберон.

Хенкел забеляза, че госпожица Куини ги наблюдава от касата. Да, някои от по-младите мъже и жени в Отреза се отбиваха понякога, като внимаваха да не бият на очи и винаги плащаха в брой, но тя не помнеше да е зървала на вратата си силуета на Оберон. Ръката й се насочи към телефона на стената, но Хенкел улови погледа й и едва доловимо поклати глава.

Оберон не се обърна, но вероятно се досети какво се случва.

— Искам само да поговорим — каза той.

Хенкел му показа стола срещу себе си и Оберон седна. Сервитьорката, Кони, се приближи и го попита дали ще поръча нещо. Гледаше го с любопитство и не без известен интерес, защото Оберон беше внушителен мъж, а двамата с Кони бяха на сходна възраст.

— Чай от мента, ако имате — каза той, а Кони отвърна, че ей сега ще го донесе.

Двамата с Хенкел не продумаха, докато Кони не донесе чая и не се отдалечи. Масите и сепаретата наоколо бяха празни, така че нямаше опасност някой да ги чуе.

— Видях чарлстънския вестник на предната седалка на колата ви — каза Оберон. — Успяхте ли да го прочетете вече?

— Прегледах го.

— Видяхте ли историята за онези двамата, на които се е натъкнало момчето на Лутър край Мортънсвил?

— Да.

— Чух, че сте били там, когато са ги намерили.

— Пристигнах малко по-късно, но не много.

Оберон кимна.

— Веднага след Клайд Бентли?

— Точно така.

— Вестникът твърди, че тези момчета — Килиан и Хъф, ако правилно съм запомнил имената, може да са се занимавали с наркопласьорство.

— И аз така чух.

— Опасна работа е това.

— За тях определено.

Оберон кимна и подръпна леко брадата си, като че ли обмисляше задълбоченото наблюдение на Хенкел.

— Имате ли някаква информация за обстоятелствата около смъртта им, която бихте искали да споделите? — попита Хенкел.

Изражението на Оберон не се промени, но тялото му като че ли се отпусна и зае позиция, като на фехтовчик след първия замах на противника, с който се е уверил, че мачът наистина е започнал.