Време на мъчения [bg]

— Мъртвия крал е споменат само мимоходом в частта за тотемите — каза Паркър. — Разполагате ли с нещо по-подробно или по-съвременно?

— Не мисля, че някой е работил по въпроса. На суеверията и фолклора са посветени цели речници и енциклопедии, но и най-добрите сред тях не могат да обхванат всичко, и това дори преди да стигнете на микрониво. „Съзнание, характер, фолклор и обичаи на северен Йоркшир“, публикувана през 1898 г., се простира на петстотин страници и включва над четири хиляди идиома, а се отнася само до една трета от графството. Или ето, погледнете тук…

Той отвори една вратичка под библиотеката и Паркър видя множество подвързани документи. Уилямсън прекара пръст по гърбовете им, докато стигна до този, който търсеше, и го подаде на детектива.

— „Примери за печатен фолклор в Източен Йоркшир, събрани и редактирани от госпожа Гъч“ — прочете на глас Паркър. — Коя е госпожа Гъч?

— Илайза Гъч. Тя предложила да се създаде Фолклорното дружество в Англия през XIX век. Разгледайте съдържанието.

Паркър го направи. Книгата обхващаше теми като: Естествени и неорганични предмети; Отдаване на почит към дървета и растения в азбучен ред; Животни, птици и насекоми. Всичко това само разкриваше усилията на госпожа Гъч да подготви читателите за същинското удоволствие: Светът на гоблините; Врачуване; Вещерство; Продажба на съпруги; Поличби за смърт; Ден за биене на кучета с камшици за изкарване на бесовете; Откриване на удавник; Скърцащи ботуши.

— Госпожа Гъч явно е имала широк кръг от интереси — отбеляза детективът.

— Обезпокоително широк — съгласи се Уилямсън. — Но пък е била полезна. Без нейните усилия много ценни материали щяха да бъдат изгубени. Това изследване на Източен Йоркшир е особено старателно, което прави невключените елементи още по-привлекателни.

— Мъртвите крале?

— Много добре.

— Може би просто не е чувала за тях.

— Ако тя не е чувала за нещо, значи, не е съществувало. Там е работата: тя е чувала за мъртвите крале, но е решила да не ги включва.

— Откъде знаете?

— Защото дядо ми е говорил с нея при писането на книгата си и тя го е потвърдила на четири очи.

— И защо ги е изключила?

— Защото някой така й е наредил.

— Тя ли го е казала?

— Донякъде. Бележките на дядо ми сочат, че това е единственият случай, когато е забелязал нежелание у госпожа Гъч да говори за нещо. Тази жена се е чувствала като у дома си в света на митологията и фолклора. Не мога да знам доколко е вярвала в тях, но определено не се е смущавала лесно.

— Дядо ви направи ли си някакъв извод от това?

— Подозираше, макар да не можеше да го докаже, че някъде в Източен Йоркшир има мъртъв крал.

— Което ни навежда на главния въпрос — каза Паркър, — а именно: какво точно представлява мъртвият крал?