Време на мъчения [bg]

Професор Иън Уилямсън седеше до прозореца на кабинета си и се развличаше, като броеше оставащите листа на най-близкото дърво. Същевременно, с половин ухо слушаше студентката, която се оплакваше от курса по „Християнска сексуална етика“, защото я карал да се чувства неудобно заради твърде образния език. Уилямсън не беше сигурен, че в курса въобще има образен език, или поне не така, както той го разбираше, но пък в днешно време студентите бяха по-склонни да се засягат в сравнение с предишните поколения. Тайничко тъгуваше за студентския радикализъм на 60-те и 70-те години, може би защото беше твърде млад, за да го преживее лично. Струваше му се, че младежите от онова време търсеха причини да се гневят, което бе напълно разбираемо — в реда на нещата е младите да се гневят. Сега младите само си търсеха причини да се обиждат, което въобще не беше същото. Четирите възрасти на човека според Уилямсън бяха Объркването, Гневът; Самодоволството и Недоволството, но беше важно да следват правилния ред.

Курсът по „Християнска сексуална етика“ дори не беше негов, но тъй като беше англичанин, а въпросната студентка — родом от Бристол, с изключително консервативно възпитание, тя беше решила да се обърне към него в момент на нужда. Той тъкмо се канеше да й предложи да замени курса с „Новият завет и неговия свят“, който щеше да й даде много по-малко поводи за недоволство, стига да отсъстваше, когато се засягаше темата за ритуалното обрязване, когато видя характерния „Мустанг" да паркира пред сградата и от него да слиза Чарли Паркър.

— Пени — прекъсна я той посред излиянието, което според нея бе внимателно изложение на проблемите на сексуалната ориентация. — Боя се, че скоро имам друга среща. Нека помисля над проблема до края на деня и утре сутрин ще ти дам отговор.

После я дари с ослепителната си усмивка, която беше привлякла хиляди американки — добре де, няколко… по-точно три, и то в много разтегливата дефиниция на сексуален контакт — в леглото му, докато още беше ерген. Не че имаше намерение да привлича там Пени Голдсмит и не че би го направил дори ако още беше млад, необвързан докторант. Пък и откровено казано, след като бе чул възгледите й, нямаше да има и смисъл.

Чу как вратата се затвори подире й, но вече стоеше прав до прозореца и следеше придвижването на Паркър, а ако някой го гледаше отстрани, по изражението му щеше да се досети, че не е особено ентусиазиран за предстоящата среща.