![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
Поне докато Ла Фарг не стори грешка.
Залитна назад и парира несръчно едно нападение, но рапирата изхвръкна от ръката му. Падна по гръб, превъртя се надясно, после наляво, за да избегне два удара, които щяха да го приковат към пода. Успя да изрита драка в глезените. Влечугото се свлече, а Ла Фарг се възползва от това, за да стане и да вдигне с две ръце бъчвичката, която запокити с всичка сила. Тя уцели драка право в челото и стана на трески, а от нея се разпиля барут. Капитанът разбра, че струпаните тук бъчвички са експлозиви, каквито драките използваха при нападението над Марьой. Но черният драк, замаян от удара и ослепен от облака барут, вече се свестяваше. Ла Фарг се хвърли към рапирата си, изправи се, вдигна я високо с две ръце, с острието напред…
… и я заби до дръжката в гърдите на приклекналия си противник.
Дракът бавно се свлече и остана неподвижен завинаги, с кръстосани ръце, в разливащата се локва кръв.
Почти без дъх, Ла Фарг успя да се съвземе, преди да се качи на горния етаж. Намери Италианката, която представляваше окаяна гледка. Не я бяха били, нито малтретирали, но дните, прекарани в плен и в ужас, ѝ се бяха отразили зле. Беше мръсна и разрошена, все още облечена с роклята, с която я отвлякоха. Изплашената жена стоеше с гръб към стената. Ръцете ѝ бяха завързани, а на очите си имаше превръзка.
— Аз съм — обяви капитанът на Остриетата.
— Ла… Ла Фарг ли?
— Да.
Ридание разтърси раменете на пленницата. Ла Фарг я развърза и свали превръзката от главата ѝ. Все още тревожна, но с изпълнен с благодарност поглед, тя се прилепи към него, трепереща и крехка. Благодари му, като едва успя да прошепне:
— Grazie… Molte Grazie…
— Да оставим това за по-късно — той я накара да се отдръпне от него. — Можете ли да вървите? Или да тичате?
— Да.
— Тогава — последвайте ме.
И той тръгна, като държеше Италианката за ръка, когато някаква мисъл го спря.
Фенерът, който блещукаше в стаята, не беше единственият източник на светлина — първите зари на деня проникваха през голяма амбразура, от която се виждаше зазоряването на хоризонта. Ла Фарг се приближи към отвора и погледна навън. Амбразурата откриваше изглед към най-стръмния склон на хълма, а там, по пътеката, още щом беше обявена тревога, тръгнаха да се изкачват драки. Водени от Миниатюриста, те пристигаха и скоро щяха да се озоват точно под централната сграда.
— Да вървим — рече Ла Фарг. — И отнесете фенера.
В двора, сред руините на замъка Черната гора, Лепра, Ленкур и Марсиак се сражаваха, като всеки от тях трябваше да се разправя с по трима. Мускетарят и бившият шпионин на Кардинала водеха боя, опрели гръб един до друг и обкръжени от драки, докато гасконецът защитаваше горната част на стълбището.
Ла Фарг и Италианката излязоха от сградата, тичайки.
— Легни долу! — изкрещя капитанът.
Незабавно бутна и залепи за земята младата жена зад една малка стеничка, за да я прикрие с тялото си. Останалите бяха засегнати от експлозията на барута, натъпкан в кулата. Взривът беше ужасяващ, жесток, оглушителен. Разхвърчаха се парчета от скали, които наподобяваха гюлета, в същото време облак прах и пръст се разстла над руините. Онова, което беше останало от сградата, се срути, предизвиквайки лавина от камъни и от дървета, която се понесе по лъкатушещата стръмна пътека и помете изкачващите се. Дори не успяха да извикат.
Ла Фарг се изправи пръв.
Със заглъхнали и бучащи уши, той откри чудовищния декор, върху който продължаваше да вали дъжд от останки, някои от тях горяха. Помогна на Италианката да стане. Хора и драки полека се надигаха и не помисляха да се бият. Жестовете им бяха бавни, несигурни.
— Има ли ранени? — извика Ла Фарг.
Лепра и Ленкур поклатиха отрицателно глава. Марсиак вдигна ръка: той също се чувстваше добре, или поне толкова добре, колкото можеше да се надява.
Скоро след това в двора нахлуха конници: Анес и Балардийо пристигаха с жребци за всички. Тъй като драките започнаха да се съвземат, Остриетата се разбързаха. Италианката се качи на седлото зад Ла Фарг и потеглиха. За всеки случай Балардийо реши да осигури бягството им, като хвърли две гранати през рамо при напускането на замъка.
Групата яздеше в галоп по пътя и стигна до подножието на хълма. Там Ла Фарг се разпореди да спрат за малко, тъй като вече бяха извън обсега на мускетите. Експедицията вървеше към катастрофа, но ето че всички оцеляха, а Италианката беше спасена.
— Добре ли сте? — запита с безпокойство в гласа капитанът.