Драконът на Арканите [bg]

Пистолетният изстрел ги изненада, когато вече се бяха промъкнали в замъка. Лепра безшумно се справи с някакъв часовой на крепостната стена. Марсиак влачеше труп и го скри зад малка каменна ограда. Ленкур се приближи към един драк, който му беше обърнал гръб. А Ла Фарг вървеше към главната сграда, с пистолет в едната ръка и със солидната рапира „Папенхаймер“ в другата.

Изведнъж нещата се промениха.

Последният пост извика „Кой е там?“ откри натрапниците и обяви тревога. Заспалите драки рязко се събудиха и разбраха, че са нападнати. Настъпи суматоха. Чуха се викове. Прозвучаха гърмежи и възползвайки се от почти провалената изненада, Остриета побързаха да нанесат колкото е възможно повече вреди.

Ла Фарг проникна в сградата, повали с куршум в лицето драка, който пазеше на вратата, и с ритник изкърти заключената порта. Торби и бъчвички бяха разпръснати из широка зала, от която се извиваше стълба и водеше нагоре. Вероятно Италианката беше затворена на първия етаж, тъй като останалите не съществуваха или бяха в развалини.

Старият капитан хукна към стъпалата, но се наложи да отстъпи, понеже едър черен драк слизаше и размахваше рапира. Ла Фарг го разпозна и се приготви за бой: беше го виждал в Марьой да се сражава за червения драк, който ръководеше нападението. Черният драк също го съзря и вероятно на свой ред се сети кой е.

Започна сражение и Ла Фарг бързо осъзна, че противникът му е страховит. Влечугото действаше бързо, с мощ и отлично владееше изкуството на фехтовката. Още от самото начало двамата противници се хвърлиха с всички сили в битката. Дракът — защото го ръководеше жестоката му природа, а капитанът — тъй като знаеше, че разполага с много малко време. Остриетата им се кръстосаха, в ритъма на атаките и на финтовите движения от стоманата изскачаха искри. Нито единият, нито другият отстъпваше. Но и не се очертаваше някой от тях да вземе надмощие.