Драконите на сломеното слънце [bg]

Слънцето все още не се бе показало. Гарнизонът беше смрачен и потънал в тишина. Джерард позволи на кендера да измие ръцете и лицето си — без да сваля превръзката, — както и да се погрижи за личната си хигиена, като през цялото време остана до него, без да му даде и секунда усамотение. После го придружи извън сградата.

Самият Джерард бе облякъл върху бронята си дълго, плътно обгръщащо го наметало. Всъщност Тас предположи, че рицарят носи бронята си единствено по лекото подрънкване, което долиташе изпод него. Спътникът му не носеше нито шлем, нито меч. Чак когато минаха през спалните помещения на рицарите, Джерард взе със себе си голяма раница и нещо, което поне приличаше на меч, увит в одеяло и здраво овързан с въже.

След като свършиха и това, кендерът — все така окован и със запушена уста — бе принуден да измарширува под строй през портите на гарнизона. Слънцето за момент се открои като съвсем тънка резка на хоризонта, но внезапно отново изчезна зад някакъв облак, сякаш бе променило решението си и отново се бе върнало да поспи.

Джерард показа някакви документи на Капитана на стражата.

— Както виждате, сър, имам заповеди от лорд Уорън да изведа затворника.

Капитанът погледна първо документите, а сетне и кендера. На Тас му се стори, че Джерард съвсем умишлено се държи встрани от светлината на факлите, разположени от двете страни на портала. Почти веднага реши, че рицарят се опитва да прикрие нещо, а любопитството му тутакси нарасна — явление, което неведнъж се бе оказвало фатално за много кендери и техните злощастни спътници. Тасълхоф се вторачи с все сили, за да разбере какво ли толкова интересно имаше под наметалото на Джерард.

Късметът беше на негова страна. Утринният ветрец се надигна. Наметалото потрепна лекичко. Джерард светкавично го улови и притисна плътно около себе си, но не и преди кендерът да е съгледал как светлината на факлите се отразява в броня с черен цвят.

При други обстоятелства Тас веднага би поискал да узнае — шумно и на висок глас — защо един соламнийски рицар носи черна броня. Освен това кендерът щеше да подръпне наметалото, за да разгледа по-добре бронята и да покаже този интересен факт на капитана на стражата. За съжаление, превръзката за устата му пречеше да го направи, така че единственото, което му оставаше, бе да издава приглушени и неразбираеми звуци, като например „мфртс“ и толкова.

Като размисли малко обаче — и трябва да се отбележи, че му се наложи само защото беше със завързана уста, — кендерът осъзна, че Джерард вероятно не искаше да се знае, че носи такава броня. Затова беше наметалото.

Изключително очарован от новия ход на приключението, Тасълхоф реши да запази мълчание, като просто даде на рицаря да разбере с няколко хитри намигвания, че той, кендерът, пази тайната му с всички сили.