Драконите на сломеното слънце [bg]

Очите на Дринел търсеха, следяха за нещо нередно, преравяха самата му душа. По-възрастният елф очевидно остана доволен от онова, което видя.

— Вричам се на теб, Силваношей, син на Портиос и Алхана. И нека помагайки на сина, да сторим нужното, за да овъзмездим грешките си пред родителите му.

— А сега — каза Ролан, — трябва да подготвим план. Като начало да започнем с подходящо убежище за Негово величество…

— Не — прекъсна го твърдо Силван. — Времето за игра на криеница приключи. Аз съм законният наследник на трона. И възнамерявам да предявя напълно законен иск. Нямам от какво да се страхувам. Ако се промъквам и спотайвам като някакъв престъпник, значи не съм по-различен от такъв. Ако обаче вляза в Силваност като крал, никой няма да може да ми отрече това право.

— И все пак опасността… — започна Ролан.

— Негово величество е прав, приятелю — намеси се Дринел. Елфът вече го гледаше със съвсем други очи. — Ще бъде в далеч по-малка опасност, ако се придвижва бързо, вместо да се крие. За да затвори устите на своите противници, Конал често е казвал, че с удоволствие ще отстъпи властта на сина на Алхана, когато той се появи и заяви законните си претенции към трона. Вероятно е смятал, че е лесно да дадеш такова обещание, защото е знаел — или само си е въобразявал, — че ако щитът остане на мястото си, синът никога не би могъл да се появи… Ако Ваше величество влезе триумфално в столицата, посрещнат от радостни тълпи, Конал ще бъде принуден поне привидно да сдържи обещанието си. Ще му бъде по-трудно да направи така, че наследникът просто да изчезне. Хората няма да позволят подобно посегателство.

— Имаш основания. Но не бива да подценяваме генерала — напомни Ролан. — Някои вярват, че не е с ума си, но дори да е така, лудостта му е лукава и добре премерена. Той е опасен враг.

— Аз също — отвърна Силван. — Както съвсем скоро ще научи.

Той набързо им описа плана си. Останалите го слушаха, одобряваха или предлагаха промени, с които той се съгласяваше, понеже познаваха народа му по-добре от самия него. Обсъждането на опасностите продължи и Силван се вслушваше, но в действителност мислите му бяха далеч.

Силваношей беше млад, а младостта знае, че ще живее вечно.