Драконите на сломеното слънце [bg]

Разпръсна и последните цветове. Сетне, щом най-после се почувства пречистен от сълзите и емоциите, се завърна в лагера.

Елфите понечиха да се изправят, ала той им каза да не се тревожат, нито да се притесняват в негово присъствие. Скромността му очевидно им направи добро впечатление.

— Надявам се, че дългото ми отсъствие не ви е разтревожило — каза, знаейки, че със сигурност е станало така. Личеше си, че са говорили за него, докато го е нямало. — Промените ме връхлетяха прекалено бързо и наведнъж. Имах нужда от време да премисля нещата.

Те се поклониха в мълчаливо съгласие.

— Обсъждахме как е най-добре да подходим към каузата на Ваше величество — каза Ролан.

— Разполагате с пълната подкрепа на кирата, Ваше величество — добави Дринел.

Силван кимна в знак, че оценява предложената му помощ. Прецени накъде искаше да насочи разговора и как е най-добре да постъпи, за да го насочи натам, след което попита внимателно:

— Какво е киратът? От майка си съм чувал много неща за родната й страна, но не и за вас.

— Не е имало причина да знае за нас — отвърна Ролан. — Баща ви създаде ордена ни, за да се опълчим на сънищата. Ние навлязохме в гората с една-единствена цел — трябваше да издирим онези нейни части, които все още бяха в робство на кошмарите. Работата не беше лека и взимаше своите жертви, понеже се налагаше да пристъпваме в съня. Само така можехме да го победим… Други наши отряди защитаваха Горските градинари и свещенослужителите, които пристигнаха, за да излекуват гората. Борихме се в продължение на двайсет години и накрая все пак успяхме. Когато сънят вече не представляваше заплаха, ни разпуснаха и всички се върнаха по родните си места. Захванахме се с онова, което бяхме вършили преди войната. Ала веднъж приет в кирата, един елф завинаги остава обвързан с него, не чрез обещания, а тялом и духом. Всички сме като братя и сестри. Поддържахме връзка, обменяхме новини и сведения… Сетне се появиха мрачните рицари на Такхизис и се опитаха да завладеят континента Ансалон, а след това се разрази Войната на Хаоса. По това време генерал Конал успя да овладее властта в Силванести под предлог, че само военната сила е способна да ни спаси от злините, които шестват по света… Спечелихме войната, но на огромна цена. Загубихме своите богове благодарение на тяхната саможертва, сторена — както казват — с мисълта, че само с тяхното оттегляне светът отново ще продължи по пътя си. Но заедно с тях си отиде магията на Солинари и нейните целебни сили. Дълго скърбихме за боговете, за Паладин и Мишакал, но трябваше да продължим напред… Включихме се във възстановяването на Силванести. Магията отново се върна при нас — магия, извираща от земята и всички живи същества. Ала макар войната да беше свършила, генерал Конал не пожела да върне властта. Новият предлог беше, че сега ни заплашва друга опасност в лицето на Алхана и Портиос — мрачни елфи, искащи единствено възмездие над собствения си народ.