![Подземен свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/3/podzemen-svyat-bg-download.jpg)
Подземен свят [bg]
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-376-8
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Подземен свят [bg]». Краткое содержание книги:
Брустър изсумтя раздразнено.
— Госпожице Торн, пришпорвате ме като състезателен кон.
Стигнаха до каретата и кочияшът свали тривърхата си шапка, поклони се ниско и отвори вратата на Люси Торн, която му кимна властно, седна и приглади полите си. Приведе се през отворената врата и каза на Брустър:
— Сър Дейвид, ще се върна утре. Ако не сте разкрили тайната на устройството, забравете за кучетата и конете. Ще ви хвърля на вълците. Довиждане.
При тези думи окултистката на тамплиерите даде знак на кочияша, който затвори вратата, намигна нагло на Брустър и зае мястото си на капрата, готов да откара Люси Торн далеч от суматохата край релсите.
Когато каретата потегли, Иви чу как Брустър изпуфтя, отърсвайки се от изнервящата среща. Обърна се към група мъже наблизо. Иви проследи погледа му и видя неколцина пазачи да водят мъж в крещящо облекло, който протестираше на висок глас:
— Обещаха ми просто да ме разведат из района, уважаеми господа.
— Кой те изпрати? — попита един от тамплиерите.
— Сигурно е шпионин на Грийн — додаде друг.
Брустър им подвикна:
— Разпитайте го вътре. После ми го доведете в лабораторията!
Иви вдигна поглед към небето, почерняло от събралите се облаци. Въздухът трептеше от напрежение. Бурята несъмнено наближаваше. Явно и Брустър споделяше мислите ѝ — обърна се кръгом и тръгна към нещо, което не бе забелязала досега. Метална тръба, забита в земята. Нещо като гръмоотвод? Брустър хвърли последен поглед към надвисналите облаци, затича пъргаво и изчезна през врата в сградата, загърбвайки шумотевицата отвън. Първите капки дъжд закапаха; група мъже все още се опитваха да свържат локомотива и вагоните, продължавайки да се питат гласно как са се разделили.
Иви, първопричината за бъркотията, се усмихна и се шмугна през вратата след Брустър. В същия момент проехтя гръмотевица и ослепителна бяла светлина озари небето.
Иви се притисна до стената, далеч от ореолите на лампите, и извади острието си. Както я бяха учили, очите ѝ обходиха част по част пространството, откривайки опасните и уязвимите места. Вече мислеше като истински асасин.
Огледът обаче не оправда очакванията ѝ.
61.
Очакваше да види лаборатория. Според плановете на Джордж Уестхаус — същите, с които грижливо се бе запознала у дома в Кроли — точно тук трябваше да се намира лабораторията.
Нищо подобно. Помещението наподобяваше преддверие и нямаше и помен от лабораторно оборудване. Нямаше врагове, нямаше уязвими точки. Нямаше нищо.
Е, не съвсем. Зад отсрещната врата се чу вик. Иви хвърли бърз поглед назад към двора, където дъждът вече се лееше като из ведро, а мъжете продължаваха да крещят и да се ругаят един друг, затвори входната врата и тръгна към открехнатата врата срещу нея.
Налагайки си да диша равномерно, надникна през пролуката. Сцената, която видя, отговаряше точно на заповедта на Брустър — разпит. Тамплиерите бяха завързали наконтения си пленник за стол и му задаваха въпроси.
Мъжът вероятно бе предполагал, че ще се изправи срещу събеседник с високо социално положение, който ще му се извини за грубото отношение на стражите и ще го почерпи с пури и уиски в кабинета си. Е, не му беше провървяло. Бяха го овързали за стол и му крещяха.
— Но, моля ви, господа, не може ли един джентълмен просто да се поразходи край релсите?
— Как влезе в лабораторията? Входът е скрит — изръмжа един от мъжете.
Стоеше с гръб към Иви, но тя видя как надява черни кожени ръкавици. Пленникът се втренчи в ръкавиците, после вдигна очи към лицето на инквизитора си, но ако търсеше милосърдие или съчувствие, беше сбъркал мястото.
— Какво искате да ви съобщя, любезни господине?
Въпросът прозвуча умолително с отчетлива нотка на мрачно предчувствие.
— Кой те изпрати? — повтори инквизиторът и сви пръсти, вече облечени в ръкавица.
Иви чу друг невидим мъж да се изкикотва, предвкусвайки предстоящото зрелище.
— Никой, драги господине. Дойдох сам.
Вторият главорез се появи в полезрението и двамата мъже скриха пленника от погледа ѝ.
— Дай да му стисна пръстите с Менгемето…
— Не още. — Първият възпря другаря си и се обърна към затворника: — Кой е Грийн?
— Не познавам ни зелен, ни черен, ни кафяв — каза дендито в стола.
— Хенри Грийн — уточни вторият тамплиер.
— А… Хенри Грийн. Кой е той?
— Животът ти виси на косъм — изръмжа му заплашително в отговор първият. — Признай или приятелят ми ще получи своето.
Иви чу как нож излиза от канията си.