Подземен свят [bg]

— Как се спогаждат сър Дейвид и госпожица Торн? — попита единият.

— Намръщила се е като черен облак — отвърна другият. — Залагам пет шилинга, че нещо не ѝ е по вкуса.

— Старият сър Дейвид ще си изпати тогава.

Люси Торн. Иви беше чувала името, разбира се. С Брустър ли щеше да я види?

Изчака стражите да отминат и прекоси първия вагон до мястото, където бе свързан с локомотива. Нямаше много време; не след дълго щяха да открият телата на мъжете, които беше убила. Благодари мислено, че носи ръкавици, и улови металната скоба. Под напора на вятъра и без да поглежда към бягащите под краката ѝ релси, освободи стягата.

Подскочи пъргаво към локомотива и проследи с очи как вагоните се отдалечават. Около нея се надигнаха викове. Учудени защо вагоните са се отделили, група мъже се втурнаха към тях. Иви се покатери върху покрива на локомотива и огледа мястото, преди машината да спре до дока със скърцащи спирачки и недоволно стържене на метал. От едната ѝ страна водата на Темза проблясваше мътно, от другата имаше коловози, складове, служебни сгради и…

Нещо много интересно. Залегнала върху покрива на вагона и почти невидима, Иви видя първо две познати фигури — доктор Дейвид Брустър и Люси Торн. Двамата обърнаха глави към внезапната суматоха, после продължиха към карета и кочияш близо до портала.

Иви скочи от локомотива, доволна от сполучливия си план за отвличане на вниманието, а и от пушека, стелещ се като постоянен покров над нея. Има полза от индустриализацията, помисли си тя, прокрадвайки се зад Брустър и Люси Торн.

Жената носеше черно. Черна шапка, дълги черни ръкавици, черен кринолин и турнюр, надиплен чак до врата. Беше млада и с привлекателни черти, които контрастираха на мрачното изражение в тон е дрехите ѝ. Вървеше като сянка, раздипляйки димната пелена в притъмнелия двор. Сякаш бе мрак, отблъскващ светлината.

До нея ситнеше сър Дейвид Брустър — наглед три пъти по-възрастен, с посърнало лице и дълги бакенбарди. По-възрастен от Люси Торн, но очевидно сплашен от мрака у нея. На него приписваха изобретяването на калейдоскопа и на лентикулярния стереоскоп, каквото и да представляваше това. Нервен мъж или поне изнервен в момента от присъствието на Люси Торн, той се задъхваше да върви редом с нея и обясняваше с хленчещ шотландски акцент:

— Трябват ми още две седмици.

Ядосана, Люси Торн отсече:

— Съмнителните ви експерименти с устройството започват да привличат нежелано внимание. Дадохме ви повече от достатъчно време да постигнете резултати, сър Дейвид.

— Не знаех, че очаквате от мен да играя ролята на кокер шпаньол.

— Позволете ми да ви напомня задълженията ви към Ордена.