Подземен свят [bg]

— Шегуваш се!

— Добре де, шегувам се. Разбудим ли тайната на артефакта, тамплиерите ще завладеят окончателно Лондон, асасините ще бъдат сразени, а Дарвин ще остане брадат спомен и нищо повече.

Иви приближи до мъжете и видя как сияе Ябълката. По-ярко. Осветена от все по-обилните фонтани от искри.

Време беше да стане нейна.

Извади острието си и нападна. Помощникът се плъзна безжизнен от окървавеното ѝ острие, преди Брустър дори да усети присъствието ѝ. Очите му се втренчиха в мъртвия му колега и после се обърнаха ококорени към Иви Фрай.

Докато се опитваше да осъзнае необяснимата ѝ поява, Иви скочи и го прониза.

— Време да си починеш, сър Дейвид Брустър — каза му тя, полагайки го върху пода.

— Чакат ме още открития…

Клепките му запърхаха. Задиша на пресекулки.

— Не се страхувай — успокои го тя.

— Не се страхувам. Бог ще ме защити.

— Аз ще продължа експериментите ти — обеща му Иви и видя ясно пътя, ширнал се пред нея.

Ще продължи да трупа знания в библиотеката на баща си в Кроли. Ще открие всички артефакти и ще ги впрегне в услуга на човечеството. За добро, не за зло.

— Не можеш да спреш Старик — каза Брустър, обронил глава върху коленете ѝ. — Госпожица Торн вече намери още една райска частица, по-могъща от предишната.

— Ще взема и нея — заяви Иви, по-сигурна от когато и да било.

— Борим се да се сдобием с онова, което не можем да отнесем със себе си — отрони Брустър. — Такава е природата ни.

И склопи очи. Иви извади кърпичката си и изпълни ритуала в памет на церемонията с перото на Алтаир, за която баща ѝ разказваше — натопи кърпичката в кръвта на Брустър, сгъна я и я прибра във вътрешния джоб на жакета си.

В същия момент всичко се случи отведнъж — трима стражи нахълтаха в лабораторията, видяха телата и разбраха тутакси, че е влязъл неканен гост.

Иви се изправи, острието ѝ изскочи от ножницата и тя приклекна, готова за битка. Зарядът в помещението сякаш се нагнети, артефактът се изду от ненадейния приток на енергия и избухна.

Иви се хвърли под плота, върху който стоеше лабораторната стъкленица, който ѝ послужи като щит. Стражите обаче не извадиха такъв късмет. Летящите отломки ги обсипаха и те изчезнаха сред кървава мъгла, срутени греди и етажерки. Иви излезе от укритието си и хукна към вратата точно когато започна верижната реакция. Гръмоотводите се възпламениха, машините експлодираха с глух пукот.

Навън тя си пое облекчено дъх, доволна, че е сред хората, бягащи от взривовете, разтърсили фабриката.