![Подземен свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/3/podzemen-svyat-bg-download.jpg)
Подземен свят [bg]
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-376-8
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Подземен свят [bg]». Краткое содержание книги:
— По-късно ще си побъбрим, Джордж — усмихна му се тя и близнаците скочиха, приземявайки се грациозно върху минаващия влак. Махнаха на Джордж и операцията започна.
— Нека Кредото да бди над вас — извика им Джордж, но едва ли го чуха.
Изпрати ги с поглед, изпълнен със странна смесица от чувства — завист, че са толкова млади, гъвкави и пъргави. И загриженост, че Итън може би греши и още не са готови за битка. Не и за битка в такъв мащаб.
Но най-вече надежда — надежда двамата невероятни млади асасини да наклонят везните в своя полза.
60.
— Горкият, страхува се повече от всякога. Времето е безмилостно — каза Иви на брат си, надвиквайки рева на локомотива.
Джордж им пожелаваше Кредото да бди над тях, но шумът заглушаваше гласа му.
— Иви Фрай, откъде си го наследила? — укори я Джейкъб.
— От същото място като теб, Джейкъб.
Погледите им се срещнаха — мълчалива среща в памет на майка им и баща им и признание, че сега се уповават само един на друг.
— Забавлявай се — пожела ѝ Джейкъб.
Наближаваха железодобивната фабрика по релси, виещи се между тъмни индустриални сгради и комини, бълващи задушлив дим.
Джейкъб смъкна цилиндъра, сви го и го пъхна под робата с обиграно движение. Нахлупи си качулката и Иви сложи своята. Бяха готови.
— Не умирай — каза му тя и проследи с поглед — и със свито сърце, макар и неволно — как брат ѝ прикляква върху покрива на вагона и се подпира върху него с длани с разперени пръсти. Когато влакът се изравни с фабриката и тъмната тухлена стена се устреми към тях, Джейкъб скочи — още един съвършено изпълнен скок — до перваза на прозорец на първия етаж. След секунда щеше да е в сградата. Фигурата му се смали и изчезна от погледа ѝ. Следващата ѝ вест от него щеше да бъде под формата на експлозия — когато побегне от фабриката, опръскан с кръвта на Рупърт Ферис. Дотогава обаче имаше още време. Сега тя се подпираше на коляно върху покрива на вагона, вятърът развяваше робата ѝ, а влакът прекосяваше покрайнините на Кройдън на път за пристанището по-нататък по линията. Там според плана, изпратен им от Джордж, се намираше лабораторията, където бяха скрили артефакта; там, ако информацията на Джордж беше вярна, сър Дейвид Брустър го изследваше. Какво знаеше за него? Каквото бе прочела в древните ръкописи, разбира се, но те бяха малко двусмислени. Баща ѝ обаче го беше видял в действие — как сияе, как сякаш се храни от вътрешната енергия на притежателя си и превръща нещо тъмно и първично в разрушителна сила.
— Изтрий това изражение от лицето си, Иви — бе добавил троснато той. — Артефактът не е нещо, на което да се възхищаваш. Той изисква извънредна предпазливост, а понеже е гибелно оръжие, не бива да остава в ръцете на врага.
— Да, татко — бе отвърнала послушно тя, но честно казано, примамливостта на предмета засенчваше вероятната му пагубност. Да, артефактът бе страховит и към него трябваше да се отнасят с уважение, но въпреки това…
Пристанището, накъдето се бе насочил влакът, изникна по-ясно на хоризонта. Иви се обърна и пропълзя по покрива на вагона, докато стигна до люк. Отвори го и се спусна долу. Отметна качулката, издуха кичур коса от лицето си и се огледа.
Заобикаляха я сандъци с надпис: „Старик Индъстрис“.
Крофърд Старик. Дори самото споменаване на името му пробуждаше у баща ѝ болезнени спомени. Старик бе тамплиерският Велик майстор, мъжът, когото с Джейкъб бяха дали обет да отстранят. Независимо какво мислеше Джордж. Независимо дали Съветът би одобрил, или не, близнаците бяха решили, че ще изпълнят най-добре завета на баща си, ако свалят Крофърд Старик от поста му; да му отнемат артефакта, лакеите и бизнеса — все стъпки по пътя, водещ до гибелта и опозоряването на Старик.
В същия момент вратата на вагона се отвори и Иви се скри. Влезе мъж — неясен клатушкащ се силует в мрака, застанал в очертанията на рамката. Едър мъж, помисли си тя, и впечатлението ѝ се потвърди, когато блесна огниво и той вдигна лампа, за да освети мрака.
— Къде е? — обърна се през рамо към невидими придружители. — Къде е доставката за Брустър?
Познато име. Брустър. Свита в сенките, Иви зачака. Този мъж щеше да е първата ѝ жертва. Бойното ѝ кръщене. Сгъна китка, за да усети окуражителната тежест на скритото острие, което се плъзна леко и тихо по кожата ѝ. Напомни си, че е готова. Но си спомни и друго — как баща ѝ винаги повтаряше, че обучението не може да те подготви да отнемеш човешки живот.
— Да му отнемеш всичко, което е и което ще бъде, да хвърлиш в скръб семейството му, да надигнеш вълна от мъка и жажда за отмъщение, чийто грохот навярно ще отеква векове наред.