Подземен свят [bg]

59.

И така, на Кройдънската гара, принадлежаща на „Ферис Айрънуъркс“ — синкав свят на бълващи пушек локомотиви, трополящи вагони и стенещи спирачки — Джордж се срещна с близнаците за пръв път след погребението на Итън.

Както винаги се стъписа при вида им — Джейкъб притежаваше чара на баща си, същите очи, в които танцуваха палави и упорити искри; Иви, от друга страна, бе огледален образ на майка си. Дори по-красива, ако изобщо беше възможно. Имаше вирната, властна брадичка, луничави скули, пленителни, будни очи и плътни устни, които рядко се усмихваха широко.

Джейкъб носеше цилиндър. Дрехите им бяха свободни и пригодени съобразно случая — дълги палта с колани над дискретни защитни жилетки и ботуши с безшумни подметки и едва различими стоманени върхове. На китките им бяха закопчани скритите остриета, с които и двамата боравеха майсторски (Иви дори по-майсторски от Джордж според Итън), пръстите им бяха покрити с метални протектори, служещи и като боксове.

Снишен зад товарен вагон, Джордж ги наблюдаваше как прекосява гарата — две забележителни фигури в забележително облекло, но баща им ги бе обучил добре. Децата му владееха не по-зле от него изкуството да остават невидими пред погледите на всички.

Под натежалото буреносно небе те се поздравиха, спомняйки си безгласно за Итън. Джордж ги бе уведомил с писмо каква задача ще им възложи и ги бе предупредил да не я подценяват. Преди да умре, Итън бе разказал на близнаците много малко за райската частица, средоточие на провалената му мисия през 1862 година. Все пак това не беше величав епизод от историята на Братството. Знаеха обаче, че става дума за изключително могъщ предмет. Другото щяха да научат, когато започне операцията.

Бойното им кръщене.

Клекнаха до него. Джейкъб, килнал предизвикателно цилиндъра си, бе по-дръзкият от двамата. По-безцеремонен, по-нетърпелив, попил грубоватия акцент на улицата. Иви беше по-разсъдлива и по-деликатна. Кадифената обвивка обаче криеше стоманена сърцевина.

— Оттук откарват желязото до пристанището — Джордж посочи релсите. — Тамплиерът, който движи нещата, се казва Рупърт Ферис. Той е мишена номер едно. Мишена номер две е сър Дейвид Брустър, у когото е дрънкулката. Ясно?

Близнаците бяха млади, целеустремени и безстрашни, а може би, помисли си Джордж, проследявайки ги с поглед как се изкатерват върху вагона, и находчиви.

— Дами и господа — каза той с усмивка, — представям ви неудържимите близнаци Фрай. Всяка нощ се подвизават в Ковънт Гардън.

Иви го погледна утешително.

— Не бой се, Джордж. Проучих грижливо плана на лабораторията и всички маршрути.

Той се отдръпна, чул да изсвирва локомотив.

— Джейкъб… — подхвана.

— Ще предам поздравите ти на Ферис — прекъсна го младежът.

Двамата с Иви наблюдаваха как влакът трака по коловоза към тях. Снишиха се върху покрива на вагона, готови за скок.

— Иви… — каза предупредително Джордж.