Подземен свят [bg]

Първо го повали треска. После, когато треската сякаш отмина, го налегнаха болки в гърдите. Започна да кашля кръв, извикаха лекаря и той постави диагноза плеврит. Бенджамин Франклин починал от плеврит, отбеляза флегматично докторът. И Уилям Уърдсуърт.

Увери обаче семейството, че плевритът е белодробна инфекция, и ако пациентът си почива, съществува вероятност да се излекува. Много пациенти оздравявали.

Но не и Бенджамин Франклин и Уилям Уърдсуърт.

Не и асасинът Итън Фрай, оказа се. Защото с всеки изминал ден болестта оставяше все по-дълбок отпечатък върху лицето му, а кашлицата раздираше дълбините на гърдите му с ужасяващо гъргорене. Ехото ѝ отекваше из цялата къща. Итън бе пожелал да го преместят в стая на тавана — за да не тормози близнаците с болестта си — но кашлицата му слизаше надолу по стълбите, където Иви и Джейкъб споделяха тревогата си с прехапани устни, сведени очи и погледи, черпещи сила един от друг. В много отношения реакциите на децата бяха мерило за страшното упорство на болестта на бащата — подбелени очи отначало, сякаш преувеличава болежките си, за да го поглезят; все по-тревожно мълчаливо споглеждане, щом стана отчайващо ясно, че няма да оздравее за дни или дори за седмици; после настъпи период, когато кашлицата му ги караше да потръпват и очите им се напълваха със сълзи; напоследък, изглежда, им се приискваше всичко да приключи, та баща им да не страда повече.

Итън ограничи посещенията им в стаята му. Иначе биха стояли до леглото му денонощно, както навремето той не се отделяше от обичната си съпруга Сесили. Навярно преживяното тогава го бе убедило, че леглото на любим болник не е подходящо място да се застояваш дълго.

Понякога обаче, ако се чувстваше достатъчно добре, ги извикваше, казваше им да изтрият безпокойството от лицата си (защото още не е умрял, за бога) и ги напътстваше как да организират наново съпротивата срещу тамплиерите. Информира ги, че в писмо до Съвета е изискал одобрение близнаците да се включат в борбата.

Итън разбираше, че не му остава много. Знаеше, че напуска този свят. Като шахматист разполагаше фигурите си върху дъската за последна атака, в която няма да вземе участие. Но искаше да подготви фронта.

Навярно това беше неговият начин да изкупи грешките си.

Ядосваше се, че Съветът отказва да му даде благословията си; всъщност членовете му отлагаха решението за каквито и да било действия в Лондон, докато не ги информират за ситуация, заслужаваща да се предприемат действия. Патово положение.

Една вечер Джордж го посети отново. Както винаги, поговориха и после, както винаги, Джордж задряма в уютната, топла стая под покрива. Отвори рязко очи, сякаш разбуден от шесто чувство. Погледна към Итън и видя, че лежи на една страна, скръстил ръце пред гърдите си, със затворени очи и отворена уста, от която към подгизналите от пот чаршафи се стичаше тънка нишка кръв.