![Подземен свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/3/podzemen-svyat-bg-download.jpg)
Подземен свят [bg]
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-376-8
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Подземен свят [bg]». Краткое содержание книги:
— Това, че не цениш артефактите, не значи…
Старият спор аха да избухне наново, ако не се беше появил Джордж Уестхаус.
— Всичко се разви по план? — попита сардонично той.
— Имаше известни… усложнения — отвърна сконфузено Иви.
— Лабораторията експлодирала — докладва Джейкъб, повдигайки вежда към сестра си. — Ако си търсиш изкупителна жертва, обвинявай нея.
— Ти извади влака от релсите — напомни му Джордж.
— Така ли? — възкликна Иви.
Джейкъб сви рамене.
— Е, влакът дерайлира, а аз по случайност бях на местопроизшествието. Убих жертвата си.
Значи Рупърт Ферис от „Ферис Айрънуъркс“ — тамплиерска компания, експлоатираща деца — беше мъртъв.
— Брустър също е покойник — додаде Иви.
— Накратко, мисията е успешна въпреки усилията ви — заключи Джордж.
— А Лондон? — разпери ръце Джейкъб.
Иви погледна към брат си. За нея събитията през тази нощ бяха като откровение, сочещо ѝ пътя напред. Същото прозрение ли бе споходило и Джейкъб?
— Какво за Лондон? — попита предпазливо Джордж.
— Губим си времето тук. — Джейкъб посочи коловозите и околността.
Лондон бе наблизо и все пак недостижим.
— Знаеш не по-зле от мен, че през последните сто години в Лондон властват тамплиерите. Все още са твърде силни. Имай търпение.
Итън мислеше другояче, спомни си Джордж, видял вярата на приятеля, оживяла в близнаците.
— Но тамплиерите са открили нова райска частица — каза Иви.
Джордж сви рамене.
— Сър Дейвид е мъртъв. Не знаят как да я използват. Съветът ще ни напътства. Разумен подход, който баща ви би одобрил. Ще се видим отново в Кроли.
Посърнали и недоволни, близнаците изпратиха Джордж с поглед. Позовавайки се на Съвета, възрастният асасин бе потушил пламъка, лумнал в сърцата им. И двамата знаеха, разбира се, че баща им не би споделил мнението на далечните асасински старейшини. И двамата знаеха също, че не възнамеряват да се съобразяват нито с Джордж Уестхаус, нито със Съвета.
Край тях изтрака бавен влак и наду свирка.
— Какво ни спира? — кимна Джейкъб към него. — Лондон очаква да го освободят. Забрави за Кроли.
— Татко би искал да се вслушаме…
— О, татко! В Лондон ще продължим делото му! Ще изпълним заръката му!
— Да освободим бъдещите поколения от властта на тамплиерите! Знаеш ли, Джейкъб Фрай, възможно е да си прав…
— Тръгваме ли?
— Да.
Двамата затичаха и се метнаха във влака за Лондон.
Там щяха да се срещнат с Хенри Грийн — мъж, за когото не знаеха нищо.
„Асасинът, който бди над Лондон“, само това им бяха казали. Нямаха представа каква е истинската му история.
64.
След злокобните събития в подземната железница Призрака остана в тунела под Темза цяла година.
Продължи да помага на другите му обитатели, макар че всъщност изпълняваше по-скоро ролята на фигурант — седеше или лежеше в нишата, скърбейки за Маги и за всички невинни жертви, изгубили живота си в безплодното преследване на райската частица. Проклинаше историческия лов на дрънкулки, изпълнен с дълбоко презрение към манията на асасините и тамплиерите по лъскави находки без никаква стойност.
Итън го посети в тунела, но той го отпрати. Не искаше да го вижда.
Джордж също дойде и му обясни, че Братството се нуждае от човек в сърцето на Лондон.
— Нова мисия под прикритие, Джаядип. В съзвучие със заложбите ти.
Призрака му се присмя. Нали Итън Фрай му беше казал същото преди години в Амритсар? Нещо по-подходящо за вродените ти заложби. И ето докъде беше стигнал.
— Изисква се просто да заживееш под чужда самоличност. Нищо повече — продължи Джордж. — Няма да проникваш в противникови кръгове. Напротив. Искаме прикритието ти да е достатъчно непроницаемо, та да не те забелязват, но не чак толкова, че да не можеш да започнеш да създаваш мрежа от шпиони и информатори. Това е, Джаядип, просто ще събираш сведения. Умееш да предразполагаш хората — посочи тунела. — Доверяват ти се. Вярват ти.
Призрака вдигна ръка.
— Не съм лидер, господин Уестхаус.
Разкривил лице от болката, стегнала старите му кости, Джордж седна до него — спомен от времето, когато Итън бе направил същото в килията му в Мрака.
— Няма да бъдеш лидер, не и в традиционния смисъл на думата — каза Джордж. — Ще вдъхновяваш хората, както знаем, че умееш. Братството се нуждае от теб, Джаядип. Нуждаехме се от теб преди, необходим си ни и сега.
— Но аз не оправдах очакванията на Братството.