![Обречена на ранен гроб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/0/obrechena-na-ranen-grob-bg-download.jpg)
Обречена на ранен гроб [bg]
- Автор: Фрост Джанин
- Серия: Среднощен ловец #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:
— Знам, сър. От кулата са им наредили да не се приземяват, но казаха, че някакъв англичанин се обадил по станцията и казал да млъкват или ще избие седем нюанса лайна от тях.
Боунс.
— Трябва да тръгваме — казах на Влад. — Веднага.
— Бягай, Форест, бягай! — присмя се Влад.
— Млъкни, Драк — сопнах се. — Със или без теб ще бъда във въздуха преди да е слязъл от самолета.
— Ще бъде с мен. Уилямс — Влад кимна към чичо ми, — на добър час. Малко хора имат твоята решителност да извървят пътя си до самия му край.
Не губих време дори да прегърна чичо си. Бях на половината на коридора, когато подхвърлих едно Мерси, чао! през рамо.
— Пази се, Кат — извика след мен Дон.
Щях да се постарая.
Беше толкова близо, знаех, че това ще ме преследва и призрака на борда нямаше нищо общо е това. Купър беше заредил е гориво самолета ни, докато се бях разправяла е Канел, така че нямаше губене на време. Влад крачеше, влизайки мигове след мен с Фабиан, вкопчен в рамото му. Щях да съм добре, ако не бях принудена да погледна през малкото прозорче на двумоторния самолет, когато излетяхме. Самолетът ни достигна небето, точно когато вратата на другия самолет се отвори и болезнено позната фигура излезе от него. За един налудничав, спиращ сърцето момент почувствах сякаш Боунс гледа право към мен.
— Защо чувам музиката от Казабланка в главата си? — попита Влад с ироничен глас.
Отместих поглед от пистата.
— Ти си коректна филмова енциклопедия, нали?
— А ти си момчето, което викало вълк. Ако кажеш, че е свършило, то нека да е свършило или спри да изкарваш лъжливи доказателства, на които ти самата не вярваш.
Проклет безжалостен румънски узурпатор. Защо изобщо бях на самолета с него? Защо не заминах сама, да поема към дъждовната гора и да се крия там сама, докато Грегор, гулите и всички останали забравят напълно за мен, както забрави Боунс?
Погледнах за последно през прозореца. Вече бяхме достатъчно високо, че да не мога да бъда сигурна дали все още гледа след нас… или е отместил глава, както трябваше да направя аз.
— Прав си — казах на Влад.
Ръката му се протегна. Белезите, които я покриваха бяха неми свидетелства за десетилетията на битки, които бе водил и то само докато е бил човек.
Поех я, доволна, че моята вече не е празна и мразейки се, задето се чувствам по този начин. Колко слаба бях.
Влад стисна веднъж.
— И аз не бих желал да бъда сам сега — каза той, карайки го да звучи много разумно и никак като нещо, от което трябва да се срамувам.
Въздъхнах. Отново си прав, приятел. Стават две от две.
Глава 23.
Навсякъде около мен се вихреше вода. Всичко бе тъмно и мъгливо. Къде бях? Как бях попаднала тук? Въздухът миришеше ужасно, а течността, с която се борех, стана прекалено черна и гъста, за да плувам в нея. Част от нея попадна в устата ми, от което ми се догади. Явно все пак не бе вода — беше катран.
— Помощ!
Никой не откликна на вика ми. Катранът сякаш ме дърпаше надолу. Загълтах въздух, давейки се, и почувствах парене, понеже част от катрана влезе в дробовете ми. Бях засмуквана по-надълбоко. Давех се. Една замаяна мисъл пробяга в съзнанието ми. Значи ето как щях да умра. Смешно, все си мислех, че ще бъде в битка…
— Хвани ръката ми — проговори нетърпелив глас.
Посегнах слепешком, неспособна да виждам от мастиленочерната течност в очите ми… и изведнъж катранът изчезна, и стоях пред човека, от когото бягах.
— Грегор — изсъсках през зъби, опитвайки се да се накарам да се събудя. Сън, просто си хваната в сън. — Проклет да си, остави ме намира!
Грегор бе надвесен над мен. Невидим вятър вееше пепеляворусата му коса, а опушено зелените му очи, блестяха в изумрудено.
— Този път може и да отмъкна любовника си от мен, но съвсем скоро ще го пипна. Какво е чувството, съпруго моя, да си отритната? Ах, cherie. Заслужаваш страданията си.
Грегор бе стиснал здраво ръцете ми. Усещах как се опитва да ме изкопчи извън собствената ми кожа и се преборих с моментната паника. Току-що бях помогнала на Боунс да се измъкне, защо не бях предвидила, че Грегор ще чака само да затворя очи? Силата му сякаш се процеждаше в мен, изпълвайки ме бавно. Исках да го разконцентрирам и то бързо, преди да обвие опасната аура около мен.
— Направи грешка, изпращайки Канел. В случай че не си чул, аз я убих. Иън ще ти изпрати тялото й е голяма, червена панделка. Ще ти бъде по-трудно да набираш хора, които да ти вършат черната работа, след като се разчуе за това.