Парижка вендета [bg]

— Тя винаги ли е толкова настоятелна? — попита Меган и посочи Стефани.

— Всъщност доста е омекнала през годините.

— Вие двамата ще ни извините замалко — обади се Стефани, хвана ръката на Малоун и го дръпна встрани. — Какво откри в „Инвалидите“?

Той бръкна под якето си и й показа книгата.

— Лорд Ашби никак не беше щастлив, че я изпусна. Гледах го, докато чете бележката, която му оставих. Направи ми впечатление, че избягна въпросите на Каролайн Дод и хвърли цялата вина върху Ларок.

— Това обяснява защо Торвалдсен не подозира, че Ашби работи за нас. Този човек знае как да се пази. Аз не съм убедена, че Хенрик ще може да го следи двайсет и четири часа в денонощието и да подслушва всичките му разговори.

Малоун знаеше какво означава интензивно наблюдение. Обектът рано или късно ще го усети, независимо от професионализма на изпълнителите.

— Нашите хора не са си свършили работата по отношение на Ашби — призна Стефани. — Оставили са го на дълга каишка и той с лекота ги парира.

Малоун се обърна към Сам и Меган, които чакаха на трийсетина метра от тях.

— Как се справя момчето?

— Иска да бъде оперативен агент и аз възнамерявам да му дам този шанс.

— Готов ли е?

— Трябва да е готов, защото в момента не разполагам с друг.

— А тя?

— Гореща глава, голям инат. Наежена като улична котка.

— Което със сигурност означава, че вече сте преплели рога.

Тя се усмихна.

— Работя съвместно с френското разузнаване. Те са информирани за Питър Лайън и изгарят от нетърпение да го спипат. Издирват го за бомбен атентат преди десетина години, при който са загинали четирима полицаи.