Синовете на Спарта [bg]

— Съгледвачите ли? — отвърна Кир. — Ще бъдат избити, ако дам такава заповед. Повечето от тях са още момчета.

Оронт отново се просна на земята.

— Господарю, дай ми сто души от гвардията си, за да се разправя с подпалвачите. Само сто, като хвърлено копие. Ще препусна пред съгледвачите и ще ги изненадам, докато горят и грабят. Унищожаването на запаси отнема време, господарю. Мога да ги настигна, сигурен съм.

Кир никога не бе виждал у Оронт подобна трескава инициативност. Той направо трепереше, докато гледаше към хоризонта.

— Стани, Оронт — отвърна той с блеснали очи. Искаше му се Клеарх да беше тук, за да види това. — Добре. Препусни далече и бързо и ми донеси главите на онези, които горят села в земите на баща ми.

Оронт се изправи, поклони се и опря за момент ръката на Кир в челото си.

— Оказваш ми огромна чест, господарю.

Кир се обърна, когато му доведоха коня и подставката за качване. Още му се гадеше малко, така че преметна с пъшкане крак през гърба на коня и се настани на седлото.

— Казваш, че брат ми не може да е наблизо, Оронт, но не може и да е на много дни път. Ще поведа войската напред в най-доброто възможно темпо. Прати ми довечера съобщение какво си научил. Дотогава да се молим Ариман да бъде сляп за теб. Нека успехът те следва, приятелю.

Докато двамата разговаряха, колоната вече се беше построила и чакаше заповед да потегли. Кир поведе заедно с Клеарх, който изглеждаше отпочинал и в добра форма. Спартанецът, който беше наблюдавал разговора отдалече, загледа как Оронт се качва на коня си и препуска покрай колоната, давайки знак на офицерите от личната гвардия на Кир. Клеарх не беше точно отговорен за тях, макар че смяташе, че като цяло се намират под негово командване. Въпреки това присви очи, когато видя как Оронт събира отряд конници и се готви да препусне.

Спартанецът неволно се замисли за двамата млади атиняни, които беше опознал през последните дни. По-големият, Ксенофонт, беше по средата на някакъв гневен изблик — сипеше обиди и проклятия и жестикулираше след персийските конници. Клеарх не можеше да си спомни името на другия.

— Този персиец, Оронт… Виждам, че взема резервните ти коне — каза Клеарх. — За какво са му?

Ксенофонт едва не се задави, когато позна говорещия. Поклони се и прочисти гърлото си, после перна Хефест по тила, като видя, че младежът е зяпнал.

— За мен е огромна чест — каза Ксенофонт. — Репутацията ти те изпреварва.

— Във въпросната репутация споменава ли се, че съм търпелив с онези, които не отговарят на въпросите ми? — попита Клеарх.

Ксенофонт поклати глава.

— Не. Оронт иска да препусне пред основната колона, за да намери онези, които изгарят земята пред нас.

— Тогава защо си толкова ядосан?

— Той… не пожела да отида с него. Каза, че нямало да вземе грък, че на нас не може да се има доверие.

— Разбирам — каза Клеарх и се потърка замислено по брадичката. Оронт не беше от онези, които биха се втурнали безразсъдно напред. Ако питаха него, много по-вероятно бе така да постъпи Арией. В това имаше нещо нередно.