Плясъкът на крилете му [bg]

Всички заслуги за героичното спасение на останките от армията и благополучното им съпровождане до прохода Шаленберг бяха приписани на Кейл. Представата, че единственият войник, който е показал необходимата храброст и умение, е жена, бе не просто неприемлива като цяло, но и невъзможна за възприемане.

— Няма смисъл да обвиняваш мен — каза Кейл.

— Защо?

На това беше трудно да се отговори. Той напълно разбираше гнева ѝ, но както неразумно бе изтъкнал, нещата просто си бяха такива.

— Няма смисъл да цивриш.

— Вземи си думите назад!

— Добре, де. Цивренето ще промени коренно нещата.

— Не цивря. Заслужавам признание.

— Съгласен съм. Заслужаваш признание, че спаси хиляда и петстотин души. Без съмнение.

— Какво искаш да кажеш?

— Нищо.

— Напротив. Накъде биеш?

— Добре де. Заслужаваш признание, задето си спасила хиляда и петстотин души. Те го дават на мен, а аз не го заслужавам — но това, което всъщност казват, е, че който и да е отговорен — а това си ти, — би победил Изкупителите.

— А ти казваш, че не бих.

— Да.

— Откъде знаеш?

— Кон направи всичко както трябва. Аз не бих могъл да се справя по-добре.

— И това, разбира се, е достатъчно доказателство. Никой не би могъл да се справи по-добре от теб.

— Не съм казал това.

— Не е и нужно.

— Възхищавам ти се.

— Не толкова, колкото на себе си.

— Искаш прекалено много — отвърна той с усмивка.

— Съвсем си ми прозрачен, не се тревожи. Знам, че не се шегуваш.

— Можеш да разиграеш тази битка сто пъти, и в петдесет от тях Кон щеше да спечели. А хората крещят, че този, който е спасил онези хиляда и петстотин — тоест, ти, — би спечелил битката. Това е признание, което не заслужаваш, макар че го дават на някого, който го заслужава още по-малко.

— Тоест, на теб?

— Да.

— Кажи го.

— Не заслужавам това признание. Ти го заслужаваш.

Тя не каза нищо.

Междувременно към обвиненията срещу Кон беше добавено още едно: че по страхлив и малодушен начин е подпалил моста при Глейн, за да спаси невярната си кожа, и по този начин е обрекъл хиляди на смърт от ръцете на Изкупителите. От всички точки на обвинението тази беше най-тежка. И най-несправедлива. Кон не се беше приближавал на по-малко от пет мили до моста, и следователно не би могъл да го подпали. Но дори и да беше, това бе необходимо действие. Изоставените на левия бряг мъже щяха да минат по моста и да оцелеят, а после да бъдат догонени и избити, щом Изкупителите ги последват през реката. Онези, които вече бяха на десния бряг, оцеляха само защото някой бе взел трудното решение да изгори моста. Човекът, който го подпали, маскиран с един захвърлен шлем, беше Томас Кейл.