![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
Може би за никоя историческа тема не е писано по-пространно, отколкото за възхода на Петия Райх при Алойз Хътлър. Очевиден е неуспехът да се обясни как човек със слабо образование, ниска интелигентност и без никакъв явен талант освен да изнася празнословни вдъхновяващи речи за това, че на страната му ѝ е писано да управлява света, би могъл да стигне по-близо от всеки друг в историята до осъществяването на тази цел. Никой не знае как той е успял да се издигне от лежане в затвора за просия до управление на живота на милиони хора на обширни територии и да причини на света опустошения, невиждани дотогава в човешката история. Никой историк не би заключил в края на книгата си, че няма обяснение за нещата, които описва. А в случая с Алойз такова наистина няма. Фактът, че се е случило, е цялата логика, която някога ще бъде открита. Много по-лесно е да се даде удовлетворително обяснение как в края на седмицата след катастрофата при Бекс Томас Кейл, момче с душевно заболяване, се превърна във втория най-важен военен командир на Швейцарския съюз.
Поради новия си статут на герой, той беше поканен да присъства на конференцията, на която да обсъдят какво да правят сега, когато Изкупителите бяха запушили Швейцария отзад и трябваше само да преминат Мисисипи, за да смачкат Испански Лийдс като в менгеме. Не беше останала армия, която да ги спре, нито пък жив човек, който да я води, дори да имаше такава. Бяха изнесени множество възмутени речи, в които ясно се подчертаваше, че говорещите никога не са подкрепяли такава катастрофална атака срещу Изкупителите, макар че твърди доказателства за позицията им някак си липсваха. Единственият човек, който открито се бе опълчил на този ход — Артемизия, изобщо не беше спомената, макар че тихомълком ѝ позволиха да се върне, за да присъства на конференцията.
Преди тя да отиде, Випонд се опита да бележи картите ѝ, както и тези на Кейл.
— Каквото и да говориш на конференцията, не казвай „Нали ви казах“, чу ли?
— Защо? — попита Артемизия.
— Няма да го каже — обади се Кейл.
— Ще го кажа.
Кейл се втренчи в нея.
— Няма да го каже.
Това не беше заповед, нито дори искане. Всъщност, трудно беше да се определи какво е — може би излагане на неизбежен факт. Тя въздъхна и не особено охотно прие съвета.
На самата конференция Кейл се постара отначало да не казва нищо и остави обвиненията и извиването на ръце да продължат достатъчно дълго, за да деморализират всички в стаята. После започна хленченето.
— След колко време ще дойдат? — попита кралят.
Отговори му някакъв навъсен Върховен предводител на съюзническите сили.
— Ще им отнеме цяло лято, за да построят лодките, нужни за прекосяването на Мисисипи. Есенното пълноводие ще направи реката коварна, а зимният лед — още повече. Значи ще стане в края на следващата пролет.
— Можем ли да възстановим армията си за седем месеца и да ги спрем при реката? — попита кралят.
Точно този въпрос, или нещо подобно, чакаше Кейл. Той стана и каза:
— Не, не можете, Ваше величество. — Слаб и бледен в елегантното си черно расо (чувстваше се удобно в него, след като сума ти години бе носил такава дреха, макар че шивачът му го скрои по-елегантно и го уши от най-меката сертсейска вълна), Кейл изглеждаше като излязъл от приказка, с която плашат интелигентните деца. Обиден, кралят извъртя глава настрани. Обясниха му шепнешком кой е този и какъв (предимно незаслужен) статус на герой притежава.
— Разбирам, че си бил Изкупител.
— Отгледаха ме като такъв — отвърна Кейл. — Но никога не съм бил един от тях.
Последва още шепнене в кралското ухо.
— Вярно ли е, че си командвал Изкупителска армия?
— Да.
— Изглежда ми невероятно — много си млад.
— Аз съм забележителен човек, Ваше величество.
— Нима?
— Да. Аз унищожих Народа, а след това се върнах в Шартр и унищожих лаконийската армия при Голан. Дори преди Бекс нямахте никого, който да се сравнява с мен. А сега съм единственото, което имате.