Плясъкът на крилете му [bg]

— Ти си най-прочутият предател, живял някога!

В Камарата можеха да се настанят удобно четиристотин души, наредени по банки от трите страни. Днес тук имаше осемстотин, а още хиляди чакаха новините отвън. От четвъртата страна се намираше съдийската банка, заемана този ден от съдия Попъм — човек, на когото можеше да се разчита, че ще стигне до правилната присъда. До него, леко встрани, имаше подсъдима скамейка, където стоеше невпечатленият Кон Матераци и гледаше с презрение прокурора сър Едуард Кок — онзи, който току-що бе изкрещял насреща му.

— Можете да си приказвате, сър Едуард — отвърна Кон, — но не можете да го докажете.

— За Бога, ще го докажа! — изръмжа Кок, който приличаше на бик без врат, от глава до пети само зъл нрав и войнственост.

— Как пледирате? — попита съдия Попъм.

— Невинен.

— Ха! — викна Кок. — Ти си най-ужасният предател, съществувал някога.

Кон махна лекичко с ръка, сякаш за да пропъди конска муха.

— Не подобава на един джентълмен да ме обижда така. Макар че намирам утеха в лошите ви обноски — това е всичко, което можете да правите.

— Аха, виждам, че те разгневих.

— Съвсем не — отвърна Кон. — Че защо да се гневя? Още не съм чул и една дума срещу себе си, която може да бъде доказана.

— Фокънберг не избяга ли през планините, защото ни е предал при Бекс? И този подъл ренегат не планираше ли също така да убие краля и децата му? — Той изсумтя силно, сякаш всичко това бе прекалено. — Тези клети бебета не са сторили зло никому.

— Ако лорд Фокънберг е предател, какво общо има това с мен?

— Всичко, което е направил той, усойнице, е било по твоя подбуда!

При тези думи сред тълпата се надигнаха гневни викове: ПРЕДАТЕЛ! УБИЕЦ! ВЯРНО, ВЯРНО! ПРИЗНАЙ! БЕБЕТАТА! КЛЕТИТЕ БЕБЕТА! Попъм ги остави да крещят. Искаше Кон да проумее, че отказът му да играе ролята на разкаял се грешник, както му бе наредено, не му носи никаква полза.

— Тишина в залата — каза той. Проблемът с опита да подкупят Кон да изиграе своята роля беше, че Попъм отлично знаеше, че принасянето в жертва на някоя коза изискваше козата да разбира, че е жертва, независимо какво ще каже.