Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Трябва да атакуваме! — извика Фокънберг през ужасното звънтене на желязо по стомана. Шумът се сливаше с писъците от болка и ревовете на сержантите, които се опитваха да попречат на хората си да побегнат. Малцина умират добре или бързо на полесражението.
Шокиран и преди всичко смаян от провала на умните си и чудесно осъществени планове, Кон се втренчи във Фокънберг.
— Да, съгласен съм.
Фокънберг — петдесет и пет годишен, злонравен и презрителен като наемник с трийсетгодишен стаж, неволно бе впечатлен от Кон. „Не е зле, синко, в лайняна буря като тази.“
Колцина от нас имат звезден миг? Момент, когато всичко, за което си създаден, всичко, което си станал, идва при теб; велико събитие, което те разтваря и извиква: „Това е за теб“. С неговите грижливо съставени планове сред донесената от вятъра гибел, Кон Матераци се овладя и запламтя. Изкрещя заповед за настъпление; властният му и убедителен тон бе подет от всички сержанти един след друг и заотеква нататък по линията. Голямата армия, пострадала от островърхата градушка, тръгна напред, за да се счепка с врага. На една внимателно движеща се армия четиристотин метра биха ѝ отнели повече от три минути — цяла вечност под стрелите, валящи върху крака и колене, усти и гърла. Но сега смъртоносният обстрел трябваше да секне, защото швейцарците се приближаваха. Стрелците на Изкупителите бяха принудени да се оттеглят зад пехотата, стояща неподвижно зад тях, която сега трябваше да прегради пътя на напредващите швейцарци в близък бой. Стрелите престанаха да падат, сякаш някаква внезапна градушка изведнъж бе отминала. Но вятърът се усили още повече, докато настъпваха, суграшицата стана по-заслепяваща. Тъй като и двете страни се движеха сред бурята, слабата видимост и объркването от придвижването на толкова много мъже доведе до това, че когато левият край на атакуващата линия на Кон и десният фронт на Изкупителите най-сетне се срещнаха, те се припокриха. Виждайки този проблем, стотниците и сержантите от двете страни хвърлиха резервите си, за да запушат пролуките и да попречат на противника да ги заобиколи и да ги нападне в тил. Но тези неравномерни контрадействия започнаха да изкривяват фронта на битката и той взе бавно да се завърта обратно на часовниковата стрелка.
Висок близо метър и деветдесет, с броня, която струваше почти колкото богаташка къща, Кон бе човекът, когото всички наблюдатели виждаха — както тези на Оста, така и Изкупителите. Той беше също и мишена за последните. Скрити стрелци на Изкупителите — двама души, притаени сред дърветата от едната страна на бойното поле — стреляха многократно по него. Но дори когато го улучваха, богатството, налято в доспехите му, показваше, че при броните получаваш онова, за което си плащаш. Стрелите отскачаха, без да му навредят, докато той се движеше зад линията, крещеше и излизаше напред. Като някакво високо елегантно насекомо в сребро и злато, той мушкаше, газеше и млатеше противниците си, чиито брони се цепеха като тенекиени. Тук нямаше много мечове — Кон предпочиташе страховитата алебарда за битка в това гъмжило, където мъже се опитваха да се докопат един друг с не повече от две стъпки място от двете им страни.
Алебардата беше разбойническо оръжие, използвано от джентълмени. Дълга не повече от четири стъпки, тя беше едновременно чук, брадва, тояга и шип. Тя бе най-честното от всички оръжия за убийство, защото всеки можеше да разбере каква е, само като я погледне. Поетите може да плещят за вълшебни мечове или свещени копия, но никой от тях никога не е използвал алебардата за символ на каквото и да било: тя бе създадена да смазва и да разсича, и не се преструваше, че не е така.
На десетминутни интервали Кон изтръгваше живота на всеки, който застанеше насреща му. Бруталността никога не е била по-грациозна, цепенето на кости никога не е било толкова сръчно, разкъсването и смазването на плът никога не е било толкова елегантно; обсегът му бе по-голям, сърцето — по-силно, мускулите и сухожилията му бяха свързани в едно от грозното му умение и прекрасното насилие.